Турция е настояла съюзниците в НАТО да смекчат официалната реакция на алианса към инцидента с принудителното приземяване на самолет на Ryanair в Беларус, за да бъде задържан журналист. За това съобщават пред Ройтерс двама дипломати, запознати с въпроса.
В сряда 30-членният отбранителен съюз публикува позиция от два параграфа, в която осъжда принудителното приземяване на самолета, за да бъде задържан дисидентът Роман Протасевич. В текста обаче не се посочват никакви наказателни мерки, за каквито балтийските страни и Полша настояват.
Позицията също така бе по-обрана в сравнение с личните коментари на генералния секретар Йенс Столтенберг. Той нарече инцидента „държавно отвличане“, определяйки го като „възмутителен“.
Според двамата дипломати Анкара е настояла всяко споменаване на подкрепа за още западни санкции срещу Беларус и призиви за освобождаване на политически затворници да остане извън текста. Езикът, заплашващ прекратяване на сътрудничеството на НАТО с Беларус, също е бил премахнат.
За момента все още не е ясно какви са мотивите на Турция.
Според дипломати по този начин Анкара се опитва да съхрани отношенията си с Москва – основен съюзник на беларуския президент Александър Лукашенко. Също така Турция най-вероятно иска да запази икономическите си отношения с Беларус чрез превозвача Turkish Airlines, който извършва ежедневни полети до Минск.
Друга възможност е и надеждата на Турция да посрещне повече руски туристи това лято след облекчаването на ограниченията заради пандемията. Новият пик на вируса миналия месец принудиха отмяната на много ранни резервации в турските курорти и увеличиха шансовете за още един слаб летен сезон. Това е проблем за страната, която разчита на туризма за свеж приток на чуждестранна и местна валута.
Турското министерство на външните работи не е отговорило на запитване за коментар от Ройтерс.
В изявление от НАТО посочват: „Позицията на Северноатлантическия съвет за Беларус бе договорена от всички 30 съюзници с консенсус. Не навлизаме в подробности за дискусиите в Северноатлантическия съвет, които са поверителни“.
Според един от дипломатите Столтенберг е получил одобрението на всички съюзници, включително и на Турция за окончателния текст, публикуван на сайта на организацията.
Настояването на Анкара за смекчаване на тона не се е харесало на редица страни членки, най-вече на Полша, Литва и Латвия, които са настоявали за втвърдяване на тона, казват още дипломатите.
Според трети запознат настояването на турските власти е било основно за използването на различни думи от тези в становището на Европейския съюз, в което се включваше и предложение за санкции.
„Много съюзници бяха доста разочаровани от Турция. Беше важно за НАТО да отговори и не е ясно защо Анкара би искала да защити Лукашенко“, посочва европейски дипломат, присъствал на дискусиите.
През последните години Турция стана все по-труден партньор за някои страни членки на НАТО, влизайки в сблъсъци с Франция заради политиката си в Либия, със САЩ заради Сирия и с Гърция заради Средиземно море.
Турция е и страната с втората по големина армия в НАТО след тази на САЩ, което заедно с ключовото и разположение между Европа и Близкия изток, Черно и Средиземно море я прави ключов играч за отбранителния съюз.
Досега Анкара неведнъж е посочвала, че продължава да подкрепя алианса, но запазва правото си да гони своя суверенна външна политика.
06:04 | 13.09.22 г.