Централната банка на Исландия първа в Западна Европа затегна паричната политика

Централната банка на Исландия стана първата в Западна Европа, която затегна паричната си политика след пандемията, като повиши лихвените проценти, за да овладее скока на инфлацията.

Седемдневният лихвен процент по срочните депозити беше вдигнат с четвърт пункт до 1% в отговор на растящите потребителски цени, нарастващите разходи за труд и по-високите разходи за жилища. Увеличението е първото за институцията от 2 години и половина, пише Bloomberg.

Исландия се откроява в регион, където централните банки от Франкфурт до Лондон все още прилагат свръхразхлабена парична политика, за да дадат време за възстановяване на икономиките от пандемията.

Преди решението в сряда Новрегия привлече най-голямо внимание като вероятно първата страна от региона, която ще затегне паричната си политика, след като сигнализира за повишаване на лихвения процент още през септември. Дания, която повиши лихвите през март, направи това по технически причини, а не като промяна за премахване на стимулите, отбелязва агенцията.

"Инфлационният натиск изглежда широко разпространен", казва централната банка на Исландия. „Това се дължи на редица фактори, включително обезценяването на кроната през 2020 г. и рязкото покачване на заплатите и цените на жилищата“, допълват от институцията.

Северноатлантическият остров е по-изложен на пандемията, отколкото другите скандинавски страни, защото зависи силно от туризма – индустрия, претърпяла тежък удар заради коронавируса. Поредицата от намаления на лихвените проценти след това предизвика нарастване на цените на жилищата.

Исландската инфлация, която включва разходите за недвижими имоти, скочи до 4,6% през април, много над целта на банката от 2,5%.

Тъй като половината от възрастното население на Исландия вече е получило поне една доза ваксина срещу коронавирус, през следващите седмици се предвижда постепенна отмяна на пандемичните ограничения.

Сега централната банка очаква икономиката да нарасне „малко над“ 3% тази година и „над“ 5% през 2022 г., като подчертава признаците на по-силно възстановяване на вътрешното търсене и намаляването на безработицата.