Германски съдии отново отхвърлят дела срещу програмата за облигации на ЕЦБ

Федералният конституционен съд на Германия отхвърли исковете срещу покупките на облигации от ЕЦБ, обявиха във вторник съдиите от Карлсруе. Те били както недопустими, така и неоснователни.

Производството се отнася до по-старата програма за закупуване на облигации на ЕЦБ под съкращението PSPP, която стартира през 2015 г. В свое решение през май 2020 г. Федералният конституционен съд обвини централната банка в надвишаване на нейните компетенции. Съдът я помоли да докаже пропорционалността на покупките на облигации.

След това Бундесбанк изпрати документи на ЕЦБ до федералното правителство и Бундестага. И двете институции потвърдиха, че от тяхна гледна точка изискванията на Федералния конституционен съд са изпълнени.

Ищци, сред които бившият политик Петер Гауайлер и основателят на AfD Бернд Луке, който напусна тази партия, гледаха на нещата по различен начин и поискаха издействане на заповед за изпълнение. По този начин те искаха да гарантират, че Бундестагът и федералното правителство продължават да оказват влияние върху ЕЦБ, така че тя да се въздържа от закупуване на облигации.

Според Конституционния съд обаче жалбите са недопустими, тъй като надхвърлят границите на евентуалната заповед за изпълнение. Съдът ги счита и за неоснователни по отношение на съдържанието. Федералното правителство и Бундестагът били изпълнили правилно решението. Съдът обяви още във вторник, че „не е очевидно, че те са надхвърлили обхвата си на оценка и дизайн на мерките“.

Наскоро производството предизвика засилен интерес, тъй като отговорният втори сенат на съда обяви назначения съдия Астрид Валрабенщайн за пристрастна. Подобен процес е изключително рядък в историята на съда.

Валрабенщайн беше обвинена, че в изявления в интервю за FAS, което тя даде малко преди назначаването си, посочва, че може да има изход след решението на съда, който да не изисква ново официално решение на ЕЦБ. Проф. д-р Астрид Валрабенщайн е професор във Франкфуртския университет и зае вакантната съдийска позиция на проф. д-р Андреас Фоскуле. 

През 2008 г. Валрабенщайн представляваше федералното правителство при спора с частните здравноосигурителни компании в производството пред Федералния конституционен съд в Карлсруе. Във втория сенат на Съда пет от осемте съдийски поста вече са заети от жени. По време на церемонията в средата на миналата година президентът Щайнмайер заяви, че с избирането на Астрид Валрабенщайн броят на съдиите във Федералния конституционен съд за първи път ще бъде балансиран. 

В навечерието на съдебното решение бяха очаквани различни резултати от производството. В краен случай Федералният конституционен съд можеше да забрани на Бундесбанк да участва в покупките на облигации на ЕЦБ. Дори след решението обаче правните спорове за покупките на облигации на централната банка не са приключили. Настоящата процедура е свързана с по-стара програма за закупуване на облигации на ЕЦБ (PSPP), която тя стартира през 2015 г. Сега има и дела срещу по-новата програма за закупуване на облигации в рамките на пандемията (PEPP).

Федералният конституционен съд (Bundesverfassungsgericht) на Германия се състои от два сената, като всеки има по 8 съдии, а общият състав е от 16 съдии. Половината от състава се избира от Бундестага (долната камара на парламента), а другата половина от Бундесрата (горната камара на парламента).

Бундестагът избира съдиите по пътя на косвените избори, създавайки за целта специална комисия на основата на пропорционалното представителство на политическите партии. Бундесратът провежда преки избори. Кандидатът за тази длъжност трябва да получи 2/3 от гласовете. За кандидатите има установени доста строги изисквания: трима съдии от всеки сенат трябва да бъдат избрани от състава на петте върховни съдилища в страната, тъй като в Германия няма единен Върховен съд.