Три приоритетни проекта, предлагани от различни български правителства, разглежда Инвестиционният фонд по Инициативата „Три морета“, съобщи Джо Филипс, директор инвестиции на фонда и представител на "Амбър Инфрастръкчър", инвестиционен съветник на фонда, по време на миниконференция за възможностите за финансиране на региона за свързаност на инфраструктурата към Адриатическо, Черно и Балтийско море
Той обаче не уточни в коя област са проектите и в какъв размер. По думите му има и два проекта за транспорт, които обаче не са приоритетни и са в размер на "няколкостотин милиона".
„От началото на разговорите с Българската банка за развитие има още 5-6 проекта. Почти всеки ден получаваме по нов проект, сигурен съм, че след днешната конференция ще се увеличат", коментира той.
Според него исканото от българските проекти финансиране е голямо, но ще се преценява кои от тях ще получат подкрепа, защото ограниченията са между 50 и 250 млн. евро за проект. По думите му в един проект между 50-70% е дълговото финансиране, а капиталовото е 15%.
Джо Филипс съобщи, че вече са приключили успешно няколко проекта на европейско ниво. За пример той даде проект с инвестиция в региона на естонски предприемач от Талин, който е създал център за данни.
„През септември ще приключи проектът, но ще го разширим и в Словакия, България, Румъния и още няколко държави, където има вече има такива центрове на световно ниво, за да се увеличи киберсигурността на държавите“, поясни той.
Джо Филипс обърна внимание, че сега от инвестиционния фонд ще се финансират само проекти в трите приоритетни области, но предоставянето на цифрова инфраструктура ще засегне образованието и социалната инфраструктура по оценка на правителствата.
Имаме нужда от инвестиции от 600 млрд. евро в инфраструктура, които трябва да изхарчим до 2030 г. с качество, което съществува в Западна Европа. Имаме да наваксаме, за да покажем и да поощрим частните инвеститори и да ги убедим да ни подкрепят, заяви Беата Дашинска-Музичка, председател на надзорния съвет на Инвестиционния фонд на инициативата.
Дискусиите, които хвърлиха светлина върху проектите, са сигнал към бизнеса и институциите да се включат в инициативата, която ще има продължение в Среща на върха на страните от „Три морета“, чийто домакин ще е София през юни. Организатор на днешния форум е Българска банка за развитие (ББР).
Ще се търси оптимално решение за инвестициите във фонда след обединяване на частните и публичните средства, подчерта водещият на форума Илия Лингорски, главен икономист на ББР.
"Първата цел е да отворим портите за инвестиции към Черно море, Адриатическо море и Балтийско море и осигуряване на политическа подкрепа за тях", посочи Беата Дашинска-Музичка, която е и председател на Полската банка за развитие.
Тя напомни, че в началото е идеята да се подкрепи инициативата на политическо равнище, защото 12-те държави, които участват в нея, са 30% от територията на ЕС.
Беата Дашинска-Музичка поясни, че тези 600 млрд. евро са разпределени по следния начин: 300 млрд. евро за логистика и транспорт – за пътища, жп транспорт, летища и пристанища, почти 100 млрд. евро за енергийния сектор и двойно повече за дигитализация, които са необходими за инвестиции в сигурността на тези сектори.
Принос в БВП на Европа
Според нея ако парите на фонда, в съчетание с европейски средства и евентуално с европейския План за възстановяване, се инвестират по най-ефективния начин, ще повлияят на БВП в бъдеще, като в краткосрочен план ефектът е 0,75% за региона, но в дългосрочен план той ще е с 2,5% по-висок БВП за европейските страни, не само за тези от инициативата.
„Ако инвеститори искат да финансират нашите проекти, те ще знаят, че техните пари са допринесли за инициативата „Три морета“, коментира тя.
07:10 | 14.09.22 г.