Европейските правителства се върнаха в миналото. След като преди две десетилетия стартира приватизацията в авиацията, коронавирусната криза доведе до рязък политически обрат – страните отпуснаха милиарди евро държавна помощ, за да спасят националните си превозвачи.
Париж увеличи своя дял в Air France-KLM до близо 30%, Берлин взе 20% дял в Lufthansa, а Рим притежава 100% от Alitalia, тъй като повече от 20 млрд. евро бяха инвестирани в компании, считани за твърде стратегически важни, за да фалират, пише FT.
Реакциите срещу държавната подкрепа обаче нарастват. Конкурентни превозвачи се опасяват от неравнопоставеност и изкривена конкуренция. Докато правителствата защитават инвестициите, за да спасят авиокомпаниите, изправени пред безпрецедентни краткосрочни рискове за оцеляването им, критиците твърдят, че публичните пари могат да позволят на подпомогнатите авиокомпании да избегнат тежки решения, необходими за дългосрочния им растеж.
Най-яростният критик е шефът на Ryanair Майкъл О’Лиъри, който е завел 16 дела за проверка на правилата за държавна помощ в европейските съдилища. Той твърди, че подкрепата, предоставяна само на национални превозвачи, е дискриминационна и подкопава единния пазар на ЕС в областта на въздушния транспорт.
Той казва, че компании като Air France никога няма да могат да изплатят правителствената помощ, но ще „потискат конкуренцията през следващото десетилетие“ заради субсидиите.
Ryanair изгуби 5 от делата, но О’Лиъри коментира пред медията, че смята, че има „много голяма вероятност“ неговата нискотарифна авиокомпания да отмени решенията с обжалванията.
Пандемията също така подчертава различията между континенталните европейци, където правилата за държавна помощ бяха облекчени, за да помогнат на компаниите да оцелеят от кризата, и САЩ и Великобритания. Британците и американците спряха с придобиването на дялове в компаниите, въпреки че предлагат милиарди заеми и друга финансова подкрепа. Това кара някои да твърдят, че техните авиокомпании ще станат по-силни, тъй като са били принудени да правят агресивни съкращения, за да управляват кризата.
„Когато излезем от това, ще бъде изключително освобождаващо за компаниите, които нямат правителства в регистъра си, да извършват непрекъснати подобрения, да бъдат пъргави“, казва Шай Вайс, изпълнителен директор на Virgin Atlantic, пред FT.
О’Лиъри се съгласява, че правителствената намеса създава дългосрочна възможност за авиокомпании като неговата „да стават все по-ефективни и конкурентоспособни, само за да оцелеят срещу милиардите държавни помощи“. Подкрепата подчертава и значението на авиокомпаниите като големи работодатели и стратегически активи, които правителствата не искан да пропуснат по време на кризата.
Компаниите не само приветстваха подкрепата за справяне със срива на пътникопотока, но и падащите цени на акциите ги направиха по-евтини цели за поглъщане от страна на чуждестранни конкуренти. „В Европа тази криза съживи стари опасения“, казва Мартин Виал, който управлява френските държавни капиталови инвестиции, пред FT. Той намеква за потенциалната заплаха от американски или китайски групи, които искат да придобиват местни компании в Европа.
Правителствата "трябва да се уверят, че някои от най-големите предприятия в тези страни, частни или държавни, няма да станат жертви на хищници, защото очевидно кризата ще отвори възможности", добавя той.
06:03 | 13.09.22 г.