За потенциално цунами от корпоративна несъстоятелност след оттегляне на правителствената подкрепа заради пандемията предупреждава Европейският съвет за системен риск, който наблюдава финансовата система на ЕС, в нов доклад.
В документа регулаторът призовава за преминаване към по-целенасочени политики, които да помогнат на иначе жизнеспособни компании, които се борят с твърде много дългове.
Броят на предприятията, подали молби за несъстоятелност, рязко спадна в повечето европейски страни, след като пандемията от новия коронавирус удари региона през март миналата година, и остана необичайно нисък през останалата част от годината.
Нефинансовите корпорации обаче са подложени на огромно финансово напрежение, подчертава се в доклада. Корпоративната несъстоятелност е предотвратена благодарение отчасти на мерките за подкрепа, които съветът оценява на 1,5 трлн. евро. Сред тях са гаранции за заеми и мораториуми за изплащане на кредити.
След като тази подкрепа бъде оттеглена, „в най-лошия сценарий отложените несъстоятелности внезапно ще се материализират и ще предизвикат рецесионна динамика, която потенциално ще доведе до допълнителни несъстоятелности“, посочва се в доклада на регулатора.
В повечето държави членки на Европейския съюз (ЕС) нивата на корпоративния дълг вече са се повишили с няколко процентни пункта спрямо нивата преди COVID, казват авторите на доклада. Следователно комбинацията от политики трябва да се развива от задоволяване на непосредствените нужди от ликвидност към предоставяне на по-голяма подкрепа за платежоспособност на жизнеспособни фирми.
„Настоящият нисък процент на несъстоятелност ще бъде подобен на морето, отстъпващо преди цунами“, допълва се в документа. „Предотвратяването на несъстоятелността би означавало, че компаниите няма да излязат от кризата с дългова тежест, която ги води към фалит, и им е предоставена възможност да се адаптират към трайни структурни промени вследствие на кризата“, посочва се още в доклада.
Авторите на документа препоръчват на правителствата да предприемат редица действия за смекчаване на риска от вълна от корпоративни несъстоятелности, включително разработване на по-целенасочени политики за повишаване на платежоспособността на иначе жизнеспособните компании и рационализиране на процедурите за преструктуриране на дълга и несъстоятелност.
„Политическите интервенции трябва да избягват подкрепата на „зомби фирми“, тъй като това може значително да забави възстановяването след Covid“, допълва се в документа.
Вместо да предостави обща подкрепа на всички компании, засегнати от мерките за блокиране, които бяха въведени за ограничаване на пандемията, съветът посочва, че правителствата трябва да се съсредоточат върху подпомагането само на компаниите, които биха били жизнеспособни, след като ограниченията бъдат премахнати, като същевременно се гарантира бързото ликвидиране на нежизнеспособните компании.
Някои правителства вече са предложили начини за справяне с корпоративния дълг, натрупан заради пандемията. Франция например предложи да преобразува част от своите държавно гарантирани заеми за 130 млрд. евро в безвъзмездни средства, за да помогне на малкия бизнес, пострадал най-силно от кризата.
Европейския съвет за системен риск казва, че компаниите са взели заеми с държавни гаранции за 435 млрд. евро в цяла Европа.
Според регулатора промените във временната рамка на държавната помощ на Европейската комисия позволяват на правителствата да „преобразуват публичните заеми и гаранции в безвъзмездни средства до определен таван, за да помогнат на компаниите да преодолеят кризата“ до края на следващата година.
Друг начин за подкрепа на свръхзадлъжнените компании би бил да се направи финансовото преструктуриране по-бързо и по-лесно, казва съветът. В доклада се дава за пример нидерландската реформа в началото на тази година, която въведе процедура за предварителна несъстоятелност за компаниите, така че да могат да преструктурират дълговете си.
Съветът призовава за подобрения в рамките на несъстоятелността, които са различни за държавите в Европа. Средно обезпечените кредитори възстановяват 88 цента на всяко евро чрез производство по възбрана или принудително изпълнение. Най-нисък е този праг в Гърция, където кредиторите си възстановяват 32 цента от всяко 1 евро дълг.