Въпреки трудната борба с пандемията от коронавирус Европейският съюз (ЕС) ще постигне своя икономически скок по-късно тази година, заяви пред CNBC управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.
Много части от еврозоната бяха засегнати от новата вълна от заразени с COVID-19, което накара политиците да стартират нов кръг от национални блокади, точно когато другите развити икономики се опитват да ускорят възстановяването.
Макар да признава, че блокадите забавят икономическия ръст, Лагард посочи, че е оптимист, че „нещата ще се ускорят“.
„Има светлина в края на тунела“, изтъкна управителят на ЕЦБ. „Виждаме го. Но все още не можем да я достигнем“, добавя тя.
Според Лагард през втората половина на годината възстановяването ще започне да се случва с по-бързи темпове.
Последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) показват, че растежът в ЕС ще достигне 4,4% през 2021 г., което приблизително отговаря на средната оценка за развитите икономики, но значително изостава от очакванията за 6,4-процентен ръст на американската икономика. Докато икономиката на ЕС се сви с 6,6% през 2020 г., тази на САЩ отчете спад в размер на 3,5 на сто.
САЩ постигнаха много по-голям успех при масовите ваксинации срещу коронавируса, като Конгресът продължава да действа значително по-агресивно по отношение на фискалната подкрепа за бизнеса чрез стимули за над 5 трлн. долара и с мащабна инфраструктурна стратегия, която тепърва предстои да бъде приложена.
Както ЕЦБ, така и Федералният резерв на САЩ предоставиха сериозна парична подкрепа под формата на ниски лихвени проценти и покупки на активи за трилиони долари.
Според Лагард съществуват опасенията, че политическите ходове в САЩ могат да изтласкат инфлацията до нежелани нива. Тя очаква Фед да постигне своите цели за инфлацията преди ЕЦБ.
"Ние сме в напълно различна ситуация", коментира Лагард. „Знаете ли, САЩ вероятно скоро ще постигнат целите си за инфлацията. Ние сме много далеч от това", признава тя.
Гуверньорът на ЕЦБ добави, че подходът на европейския регулатор спрямо паричната политика се характеризира с „пълна гъвкавост“ – гъвкавост във времето, между класовете активи, между държавите. „Ние решаваме кога има нужда да я разширим, като вече два пъти я разширяваме“, изтъка Лагард.
„Ако е необходимо да го направим отново, ще го направи“, посочва тя. „Ако е необходимо да похарчим повече от това, което е идентифицирано, ще го направим. Ако можем да похарчим по-малко, защото ситуацията се подобрява бързо, ще направим и това. Така че ще използваме гъвкавост във всички отношения“, добавя Лагард.
Относно ваксинациите тя посочи, че към момента едва 14% от населението на ЕС е получило доза, като се надява до лятото броят на ваксинираните да достигне 70%.