В българската икономическата обстановка като обективни факти и тенденции няма някакви много по-притеснителни фактори в сравнение с това, което глобалните бизнес лидери виждат. По-скоро притеснението на мениджърите у нас е пренесено от миналата година и за това те са по-резервирано настроени за ръста на икономиката през следващите 12 месеца. Това обясни в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Албена Маркова, съдружник Консултантски услуги в PwC Югоизточна Европа.
Тя обаче посочи, че нивото на загриженост на българските бизнес лидери по отношение на изменението на климата нараства и е по-високо в сравнение с нивата в световен мащаб и Централна и Източна Европа.
"Разликата от това да усещаш, че тази темата започва да става важна и това да предприемаш действия дали по отношение на стратегиите за управление на риска или съответни инвестиции, е голяма. Въпреки всичко това е позитивна новина и се надяваме оттук нататък да има все по-висока тенденция на осъзнатост за активно участие на бизнеса в подпомагането в борбата с изменението на климата", отбеляза Маркова. "Ако трябва да направим паралел глобално, бизнесът изостава малко от правителствата по света. Към февруари 2021 г. едва 8% от най-големите компании във Fortune 500 са поели ангажимент за въглероден неутралитет спрямо 50% от държавите и градовете по света", каза тя.
Съдружникът Консултантски услуги в PwC Югоизточна Европа смята за окуражителен знак, че скептиците в глобалното развитие са по-малко от тези, които са уверени в перспективата за собствените им компании.
Маркова обясни, че само 25% от анкетираните български бизнес лидери са на мнение, че вероятно ще намалее икономическия ръст, като в очакванията си се влияят от прогнозите на МВФ и Световната банка. Тя припомни, че такъв страх както на глобално, така и на местно ниво, че следваща глобална криза предстои, се "усещаше още преди две години".
Албена Маркова съобщи, че през миналата година на глобално ниво едва 22% от участниците в проучването на PwC са имали очакване за икономически ръст в световен мащаб , но преди избухването на пандемията.
"При средносрочните очаквания за ръст на приходите през следващите три години се забелязват по-високи нива на оптимизъм спрямо следващите 12 месеца, като тук се вижда връзката с ефекта от ваксинацията", поясни гостът.
По отношение на политическата нестабилност след парламентарния вот Албена Маркова отбеляза, че няма как ситуацията да има позитивно отражение върху нагласите на бизнеса и икономиката като цяло.
"При такава несигурност бизнесът се фокусира вътре в собствените си задачи и е по-предпазлив при предприемането на нови инвестиции. Колкото по-дълго отнеме да заработи държавната машина под една или друга форма, толкова по-трудно ще бъде за бизнес лидерите да усетят спокойствие и да се фокусират върху работата си", допълни тя.
Маркова допълни още, че за поредна година на второ място по отношение на заплахите за българските бизнес лидери е липсата на ключови умения.
"Тук ключовата дума е "умения", а не толкова работна сила като количество. В този смисъл ще стане особено важно да се повишава продуктивността чрез автоматизация, изкуствен интелект и роботизация - това ще бъде двигателят за бъдещия растеж. Недостигът на квалифициран персонал е именно причината българските компании да полагат повече усилия за задържането на кадри в сравнение с техните колеги в глобален мащаб и ЦИЕ. Когато знаеш, че демографски характеристики на пазара и наемането на квалифицирани кадри отвън е проблем, ставаш два пъти по-внимателен за освобождаване на персонал, в който си инвестирал", допълни Албена Маркова.
На какви ресурси разчита бизнесът з преодоляване на последиците от кризата? Кои сектори ще се повлияят от дигитализацията? Как влияе кризата върху пазара на труда?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.
20:50 | 12.09.22 г.