Ф. Лейн: Ръстът на инфлацията в еврозоната се дължи на преходни фактори

Ръстът на инфлацията в еврозоната се дължи на преходни фактори, но основните тенденции остават слаби, така че Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да поддържа силната подкрепа за икономиката, коментира в четвъртък главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, цитиран от Ройтерс.

Тази година инфлацията нараства стабилно и вероятно ще надхвърли целта на ЕЦБ от близо 2% през следващите месеци заради нарастващите разходи за енергия, повишаването на данъците, потенциалния скок в потреблението на домакинствата и технически фактори, свързани с пандемичния шок.

Това доведе пазарните инфлационни очаквания до най-високо ниво от над две години. На пръв поглед това е положително за ЕЦБ, но Лейн предупреждава, че пазарите изпреварват реалната икономика и тяхната прекалено бърза корекция на цените всъщност може да застраши растежа.

Фирмите и домакинствата променят очакванията си по-бавно, така че когато само пазарите оценяват цените като по-високи, кредитополучателите са изправени пред по-високи реални лихвени проценти, посочва той в своя блог публикация.

„При този сценарий нетното въздействие е свиване на производството и спад в прогнозирания път на инфлацията“, допълва Лейн.

Номиналната и реалната доходност се движат в противоположни посоки през последните седмици, като номиналната е нагоре към нивата отпреди пандемията, а реалната клони към минимумите от началото на годината.

Базираните на пазара нива може да отразяват неточно реалните перспективи за инфлация, казва Лейн, тъй като те показват „поразителна корелация" с движението на цените на петрола, т.е. повишението не се дължи толкова на „истинските" инфлационни очаквания, смята той.

Коментарите на Лейн хвърлят светлина върху фокуса му върху движението на номиналната доходност и решението на ЕЦБ от миналия месец да засили стимулите.

„Нестабилността на инфлацията през 2020-2021 г. може да се отдаде до голяма степен на естеството на пандемичния шок“, посочва още Лейн в публикацията си. „Средносрочната перспектива пред инфлацията остава слаба на фона на слабото търсене и значителното отслабване на трудовите и продуктовите пазари“, казва той.

„Дори след като дезинфлационният натиск, причинен от пандемията, е достатъчно компенсиран - с водеща роля на програмата за спешни покупки, ние ще трябва да гарантираме, че позицията на паричната политика осигурява навременна и стабилна конвергенция към целта ни за инфлацията“, пише още Лейн. С други думи, той казва, че подкрепата за икономиката на ЕЦБ ще продължи.

В интервю за FT Лейн казва още, че ЕЦБ няма да позволи на лихвените проценти да се покачат твърде рано, докато икономиката все още се бори с пандемията. „Нашата цел е основно да гарантираме, че кривите на доходността, които играят важна роля при определянето на общите условия за финансиране, не изпреварват икономиката“, посочва той.

„Това наистина е промяна в паричната политика далеч от фокусирането върху краткосрочния лихвен процент, като се разгледат всички условия за финансиране“, тъй като дългосрочните доходности също са ключови, коментира главният икономист на централната банка на еврозоната.

„С течение на времето връзката между подходящото ниво на доходност и инфлацията ще се промени“, смята още Лейн.