Ако преди десет години българската държава беше направила климатичен стрес тест в Маришкия басейн, тя щеше да предвиди, че е много вероятно цените на емисиите в България да се повишат в резултат на енергийния преход. Ако това беше направено, тежкото финансово положение, в което изпадна ТЕЦ "Марица-изток 2", щеше да бъде избегнато. Това мнение изрази в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие" Юлиан Попов, съветник на Европейската климатична фондация.
"В същото време, така наречените американски въглищни компании точно това направиха, като в хода на преговорите с България, те отказаха да поемат този огромен финансов риск за цените на квотите във въглищната индустрия. Това е причината те да се намират в момента в по-добро състояние", коментира той.
Юлиан Попов смята, че подобни стрес тестове могат да имат реални измерения и то в рамките на милиарди.
Съветникът на Европейската климатична фондация припомни, че самата тенденция за подобни климатични стрес тестове датира още през 2015 г., когато тогавашният управител на Английската централна банка Марк Карни отправи много известна реч, в която посочи, че за финансовия сектор съществува много сериозен риск от климатичните промени. „Оттогава се работи много сериозно в тази посока на равнище централни банки", съобщи той.
Попов поясни, че климатичните рискове за финансовата индустрия по принцип се делят на две категории.
"Едната група са физически рискове, т.е. рискове в резултат на екстремни климатични явления, които могат да засегнат активите, като тези рискове не са предварително взети предвид".
За пример той даде проект, свързан с построяването на тунел под Шипка, който обаче може да не е съобразен с климатични рискове, като отбеляза, че за финансиращата институция това ще е проблем.
"Другата категория са рисковете на прехода - рискове в резултат на различни политически решения, които водят до промяна на цени на горива и емисии," допълни съветникът на Европейската климатична фондация и за него такива решения са вземани в миналото за въглищната индустрия.
Попов съобщи, че са различни рисковете за отделните региони. Във връзка с първата категория най-податливите европейски държави са страните от Южна и Централна Европа поради честотата на горските пожари и наводненията и това засяга застрахователни компании и други инвеститори, които имат вложения в различни икономически сфери.
"Рисковете на прехода засягат страни, които са силно ангажирани с въглеводороди, както и бизнеси, които са пряко свързани с новите норми на прехода като енергийна ефективност, изграждане на възобновяема енергия и намаляващо потребление на газ", посочи експертът.
Попов напомни, че стрес тестовете не засягат директно България, която не е член на еврозоната, но смята, че европейският банков сектрор е свързан и българските банки са членове на международни банкови групи, затова и проучванията и анализите ще хвърлят светлина и върху фирмите, които те финансират.
„Ползата е да се помогне на фирмите за намаляване на рисковете при въглеродната неутралност“, подчерта експертът.
При събирането на информация Попов посочи, че източник на данни са икономически и физически климатични модели, в които са заложени прогнози за евентуални рискове, като от тях може да се възползват застрахователни компании, за да променят, например, полиците си.
Той е убеден, че със стрес тестовете Европейската централна банка ще дисциплинира банките в създаването на собствени системи за предпазване от климатични рискове.
Какво представлява климатичният стрес тест на ЕЦБ? Постижими ли са климатичните цели в средносрочен хоризонт или в далечното бъдеще? Как София се нареди в топ 100 класация като единствения от всички източноевропейски градове, в които се отчитат въглеродните емисии? Какво означава Зелената сделка за консумацията на газ?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.
08:18 | 13.09.22 г.