За първи път от повече от три десетилетия ЕС налага санкции срещу Китай - за последно общността наложи военно ембарго срещу Пекин заради насилието на площад "Тиенанмън" през 1989 година.
Решението за ограничителните мерки беше взето по време на заседание на външните министри на ЕС. В списъка са записани четирима китайски граждани, чиито имена ще станат ясни след публикуването на решението в Официалния вестник на ЕС.
Санкциите срещу тях са част от по-голям пакет от мерки за тежки нарушения на правата на човека в различни държави. В него са вписани общо 11 души, сред които и руснаци.
Според съобщението, публикувано на сайта на Европейския съвет, санкциите се налагат заради масовите произволни задържания, по-специално на уйгури в Синдзян, Китай. Ограничителните мерки срещу руски граждани са издадени във връзка с изтезания и репресии срещу политически опоненти и хора с различна сексуална ориентация в Чечня.
В списъка с нарушенията попадат още и репресии в КНДР, извънсъдебни екзекуции в Либия, както и в Южен Судан и Еритрея.
В новия пакет санкции попадат общо 11 души и четири образувания. По новия режим за санкции във връзка с нарушение на правата на човека, приет през декември 2020 година, вече са включени 15 души - през февруари ЕС наложи ограничителни мерки срещу четирима руснаци във връзка със задържането на Алексей Навални.
Според правилата активите на територията на ЕС на попадналите в този списък лица ще бъдат замразени, а пътуванията им в рамките на общността - забранени.
Междувременно и Китай обяви, че въвежда санкции срещу 10 европейски граждани, включително парламентаристи и учени, както и срещу четири субекта. Решението е в отговор на одобрените от ЕС санкции заради репресиите на Пекин срещу уйгурското малцинство. По информация на Ройтерс един от санкционираните е българският евродепутат Илхан Кючук. "Този ход не се основава на нищо друго освен на лъжи и дезинформация, пренебрегва и изкривява фактите", се казва в изявление на китайското външно министерство. От там подчертават, че това е груба намеса във вътрешните му дела.
Външните министри на ЕС решиха още и да наложат ограничителни мерки за 11 души, отговорни за военния преврат в Мианмар на 1 февруари 2021 година и последвалите военни и полицейски репресии срещу мирни демонстранти.
Десет от единадесетте лица, срещу които са насочени мерките, принадлежат към най-висшия ешелон на въоръжените сили на страната - Татмадау, включително и главнокомандващия на Татмадау, Мин Аун Хлайн, и заместник-главнокомандващия Сое Уин.
Под санкции попада и новият председател на избирателната комисия на Съюза заради ролята му в анулирането на резултатите от изборите в Мианмар през 2020 г.
Въведените днес ограничителни мерки включват забрана за пътуване и замразяване на активи. Освен това на гражданите и дружествата от ЕС е забранено да предоставят средства на вписаните в списъка лица и образувания. ЕС спира и финансовата помощ за правителството и замразява на цялата помощ за правителствените органи, които могат да се разглеждат като легитимиращи военната хунта в Мианмар. Общността се стреми да гарантира, че мерките му не оказват неблагоприятно въздействие върху населението като цяло, посочват още от Съвета.
Остават в сила и вече съществуващите ограничителни мерки на ЕС - ембарго върху оръжията и оборудването, което може да се използва за вътрешни репресии, забрана за износ на изделия с двойна употреба за употреба от военните сили и граничната полиция, ограничения върху износа на оборудване за наблюдение на комуникациите, което би могло да се използва за вътрешни репресии, както и забрана за военно обучение и военно сътрудничество с Татмадау.
Мерките включват и вписването на 14 лица във връзка с жестокости срещу населението от народността рохингя. С новите вписвания общият брой на включените в списъка лица става 25.
*Актуализирано с контрамерките на Пекин в 16,10 часа
14:46 | 13.09.22 г.