Еврогрупата удължава фискалната подкрепа и през 2022 г.

Финансовите министри на страните членки от еврозоната обещаха в понеделник да удължат държавната подкрепа за икономиката през 2021 и 2022 г., за да помогнат на зоната на единната валута да излезе от коронавирусната криза, заявявайки, че ще се заемат с растящия дълг, едва след като започне възстановяването, предава Ройтерс.

Министрите, известни като Еврогрупата, заявиха също, че държавната подкрепа, която до момента възлиза на 8% от БВП на еврозоната от гледна точка на национални фискални мерки и 19% от БВП от гледна точка на ликвидни мерки, или общо над 3 трлн. евро, ще бъде запазена, докато има остра здравна криза.

„Еврогрупата е ангажирана с позицията си за подкрепа в еврозоната през 2021 и 2022 г., като взема също предвид фискалните стимули, произтичащи от Механизма за възстановяване и устойчивост“, заявяват министрите в комюнике.

Механизмът е на обща стойност 672,5 млрд. евро под формата на заеми и грантове, които ще бъдат заети съвместно от ЕС, наред с националните фискални и ликвидни мерки, така че страните членки на ЕС, пострадали тежко от пандемията и с вече висок дълг, да могат да финансират реформи и инвестиции, за да направят икономиките си по-зелени и по-дигитализирани.

По-рано през март в сходно послание за подкрепа Европейската комисия, която е отговорна за спазването на лимитите в ЕС за държавния дълг, съобщи, че тези ограничения трябва да бъдат замразени идната година.

Съобщенията целят да успокоят пазарите и компаниите, че еврозоната няма да започне да оттегля подкрепата преди възстановяването да се затвърди и че ще запази инвестициите – първата жертва на глобалната финансова криза преди десет години.

Изкупуване на облигации

Посланието на министрите е в унисон с изявлението на Европейската централна банка от миналия четвъртък, че ще засили покупките на облигации на вторичния пазар, за да предотврати ръста на доходността и да запази благоприятните условия за финансиране за икономиката.

Икономиката на еврозоната се сви с 6,6% миналата година, най-голямата рецесия до момента, в резултат на блокадите за забавяне на разпространението на пандемията от COVID-19 от началото на 2020 г. Държавната подкрепа запази много компании над водата, включително тези, които щяха да фалират дори без пандемията.

„Във втората фаза, когато здравната ситуация се подобри и ограниченията бъдат смекчени, фискалните мерки трябва постепенно да преминат към по-целенасочени действия за насърчаване на устойчиво възстановяване“, казват министрите в комюникето.

„Жизнеспособни, но все пак уязвими компании трябва да бъдат подпомогнати, за да предотвратят проблеми с платежоспособността, да отворят отново и да коригират бизнес моделите си“, допълват те.

Комисията очаква ръст от 3,8% тази и следващата година, но държавният дълг ще нарасне до средно над 100% от БВП в 19-те страни, споделящи еврото. Гърция вече има дълг, равняващ се на 200% от БВП, а Италия – 160%. Но министрите заявяват, че ще се заемат с дълга, когато дойде подходящият момент.

„След като възстановяването се затвърди, страните членки на еврозоната трябва да се справят с нарасналите нива на държавен дълг, прилагайки устойчиви средносрочни фискални стратегии“, се казва в съобщението.