Полша и Унгария са сезирали Съда на ЕС заради обвързването на парите със законността

Полша и Унгария обявиха днес, че са сезирали Съда на Европейския съюз (ЕС) заради механизма, който обвързва изплащането на средства от европейските фондове със спазване на правилата на правовата държава, предадоха световните агенции.

"Смятаме, че този род решения не са обосновани в договорите на ЕС, че са намеса в компетенциите на страните членки и че нарушават законодателството на ЕС", казва се в официално съобщение на полското правителство по повод внесената днес от Полша жалба в Съда на ЕС. "ЕС няма компетенцията да дефинира понятието за правова държава", се допълва в текста, цитиран от БТА.

Според полското правителство разпределянето на средствата от европейския бюджет трябва да се основава само на това дали дадена цел е постигната и дали конкретни условия са изпълнени. От своя страна унгарската министърка на правосъдието Юдит Варга заяви, че механизмът, който обвързва европейските средства с правилата за правова държава, е сериозно нарушение на законодателството и не може за остане в сила.

Полша и Унгария, които и двете редовно са обвинявани от Брюксел, че подкопават правовата държава, обявиха още миналата година, че ще сезират Съда на ЕС срещу новия бюджетен механизъм, приет през декември. Тогава страните членки на ЕС приеха на среща на върха, че механизмът няма да се прилага преди Съдът на ЕС да се произнесе по неговата валидност, в случай че някоя страна членка го сезира и поиска от него да го анулира.

До този компромис се стигна, тъй като Варшава и Будапеща налагаха вето на европейския план за икономически подем. С компромиса двете страни вдигнаха ветото си върху прилагането на плана за европейски икономически подем на стойност 750 милиарда евро и бюджета на ЕС за следващите седем години на стойност над 1 трилион евро.

Средствата по европейските фондове са представлявали около 3,3 процента от БВП за Полша и 4,48 процента от БВП за Унгария през 2019 г.

Обикновено Съдът на ЕС се произнася, след като е бил сезиран по даден казус, средно след година и половина. По този начин двете страни засега избягват санкционни мерки, които можеха да им бъдат наложени съгласно новия бюджетен механизъм.

Междувременно мнозинството в Европейския парламент (ЕК) настоя днес Европейската комисия (ЕК) да започне да прилага новото законодателство, което обвързва разходите от общия бюджет със състоянието на върховенството на закона в държавите от ЕС. Засега ЕК изчаква становището на Европейския съд дали новите правила са допустими по европейското законодателство.

Групата на Европейската народна партия съобщи, че ЕП ще поиска Съдът на ЕС да разгледа въпроса по спешна процедура. Социалистите и демократите подкрепиха искането законодателството да се прилага.

От "Обнови Европа" отбелязаха, че досега Европейският съд се е произнасял бавно по въпроси, свързани с върховенството на правото. По техните думи вече има няколко случая, по които ЕК може да задейства новите мерки.

Групата "Идентичност и демокрация" настоя, че новите правила преследват политически цели и "скандален" натиск над избрани с мнозинство правителства. ЕК ще може да взима решения в разрез с културата и историята на народите, това е безгранично нахалство, заявиха националистите.

Зелените посочиха, че щом европейското законодателство е прието, трябва да се прилага. Според тях по-скоро ЕС ще изгуби привърженици, ако се въздържа от преследване на нарушителите, отколкото да предизвика разрив в отношенията със столиците, когато прилага правилата.

Европейските консерватори и реформатори настояха новите изисквания да не бъдат използвани с политически цели. Левите определиха новото законодателство като изнудване към някои държави.

Евродепутатът Ангел Джамбазки (ЕКР/ВМРО) заяви, че Полша и Унгария са взети на прицел не заради нарушения на европейските принципи, а защото защитават националния си суверенитет. Напълно неприемливо е новите правила да се използват за оказване на политически натиск и подчиняване на "брюкселския диктат", добави той.

Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан обеща ЕК да прави честни и обективни оценки, когато се насочи към ограничаване или спиране на бюджетните средства към държавите заради недостатъчно върховенство на правото. По неговите думи уличените в нарушения държави ще имат право да се защитят. Хан посочи, че правилата влизат в сила със задна дата от 1 януари тази година.

Той допълни, че в разследванията на съмнения за злоупотреби ще участват Европейската прокуратура и службата за борба с измамите с бюджета на ЕС (ОЛАФ). По неговите думи ЕК изготвя правила за прилагане на новия закон. Хан уточни, че още не е изтекъл срокът, в който новите правила може да бъдат обжалвани пред съда.

Държавите имат право да подадат иск пред съда, коментира във връзка с иска на Полша и Унгария говорител на ЕК по време на редовния брифинг за медиите. Говорителят допълни, че общо 9 държави членки са ратифицирализаконодателството, което обвързва изплащането на средства от европейските фондове със спазване на принципа за върховенство на закона – Хърватия, Кипър, Португалия, Словения, България, Испания, Малта, Италия и Испания.