Ваксинациите срещу коронавируса в Европейския съюз (ЕС) вървят бавно и все повече лидери на страни от блока посочват Европейската комисия (ЕК) като основен виновник за това. Според тях ЕК е объркала всичко, което е можело да се обърка в процеса по доставка на ваксини: преговорите са отнели твърде много време, европейските регулатори са твърде бавни при издаването на одобрения за употреба в ЕС, а доставките са малки и нерегулярни.
Съобщава се, че германският финансов министър Олаф Шолц дори е определил програмата за ваксини на ЕС като „тотална измама“.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен защити Комисията, като коментира, че е вече твърде „уморена“ институцията да се превръща в изкупителна жертва, пише онлайн изданието Politico.eu. Тя обаче прехвърля вината върху AstraZeneca за това, че през първото тримесечие на 2021 г. компанията не спази ангажимента си за доставки.
Данните на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията обаче показват, че може да има и друга причина: самите държави членки. Медията уточнява, че тази статистика е непълна и невинаги точна. Данните за Естония, Литва и Малта показват, че страните използват 100 процента от ваксините, с които разполагат, което противоречи на данните, предоставени на национално ниво. Например до 5 март Литва е използвала 85 процента от наличните ваксини.
Статистиката към края на февруари показва, че повечето страни от ЕС не са използвали всички ваксини, с които разполагат. Докато определен брой ваксини са умишлено задържани, за да се осигурят достатъчно втори дози за всеки ваксиниран човек, високият дял на неизползваните ваксини в някои страни предполага, че много дози просто седят неприложени.
Разбира се, това не отрича факта, че AstraZeneca действително не изпълни ангажимента си към ЕК за доставките. Компанията планира да осигури между 80 милиона и 100 милиона дози до края на март, но през януари тя драстично намали общия брой дози до 40 милиона, като се оправда с производствени проблеми. Оттогава компанията е доставила по-малко от 9 милиона дози на ЕС, макар че увеличава доставките след 28 февруари.
В същото време някои страни не използват всички дози на ваксината на AstraZeneca и Университета в Оксфорд, с които разполагат. Най-новите налични данни показват, че степента на приложение - дозите, използвани във всяка държава от ЕС спрямо получените дози, се различава значително в зависимост от производителя. В Белгия, Чехия, Франция, Италия и Словения са приложени под 25% от дозите на тази ваксина.
В Германия, където според съобщенията някои хора са отказали да се ваксинират с ваксината на AstraZeneca, след като учените на страната изразиха загриженост за ефикасността ѝ при по-възрастните, степента на приложение на тази ваксина е само малко по-висока – около 33%.
За разлика от това ваксината на BioNTech/Pfizer, която представлява по-голямата част от доставките на ваксини в цяла Европа, се използва с много по-висока скорост.
България не е изключение от тази тенденция, макар че делът на приложените ваксини на AstraZeneca/Оксфорд и на BioNTech/Pfizer е значително по-близък в сравнение с други страни в ЕС – съответно 57,5% и 67,6%.
Ваксината на BioNTech/Pfizer съставлява по-голямата част от доставените дози в ЕС до момента – три четвърти от общия брой доставени дози. Изключение е Унгария, където почти една трета от доставките на ваксини идва от Китай. Руската ваксина "Спутник V" засега не играе голяма роля в доставките на ваксини в Европа.
Търсенето на ваксини извън блока не е задължително да помогне. В Унгария руската ваксина представлява по-малко от 3 процента от доставките на ваксини в страната, докато китайската ваксина на Sinopharm формира 32%. Унгария обаче е използвала 56% от всички ваксини, които има.
Конкретно за България ваксината на AstraZeneca преобладава в общия микс от ваксини – почти 49%. Малко над 44% е делът на ваксината на BioNTech/Pfizer и почти 7% - на Moderna.