Пандемията от новия коронавирус вероятно ще разшири разликите в богатството в Европа, освен ако политиците не помогнат за прекратяване на здравната криза, не подкрепят икономиките, докато пандемията приключи, и не инвестират в това да направят икономиките си по-зелени. Това коментира управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в реч пред Европейския парламент (ЕП).
Речта ѝ е публикувана на сайта на Фонда.
Георгиева одобрява, че правителствата от ЕС са похарчили повече от 3 трлн. евро под формата на различни програми за фискална подкрепа за фирмите и домакинствата, вкл. схеми за задържане на работа, които са помогнали на повече от 54 млн. души да запазят работата си.
Тя подчертава в речта си, че пътят към възстановяването е неравен поради разликата в изходните позиции, икономическата структура и способността да се реагира, което води до нарастване на неравенствата както между страните, така и вътре в тях.
По думите на Георгиева в ЕС държавите, които са традиционни туристически дестинации, като Испания, Гърция и Италия, отчитат икономическо свиване от над 9% през 2020 г. при среден спад от 6,4% за целия блок.
Според прогнозите на МВФ до края на 2022 г. доходът на глава от населението за Централна и Източна Европа ще бъде с 3,8% под предкризисните прогнози в сравнение със спад от 1,3% за напредналите икономики в ЕС. Фондът предупреждава, че подобно разминаване би затруднило икономическото управление на ЕС, включително паричната политика на Европейската централна банка, и би увеличило риска от кризи.
Георгиева препоръчва постепенно оттегляне на мерките за подкрепа и то след отминаване на здравната криза, а не още преди приключването ѝ. Преждевременното затягане на политиката, когато по-засегнатите икономики са все още дълбоко крехки, може да изостри разминаването между страните, предупреждава тя.
Георгиева заявява, че координацията на зелени и цифрови инвестиции е най-важното действие в дългосрочен план, като подчертава плана за възстановяване на ЕС на стойност 750 млрд. евро. „Нашият анализ показва, че това може да увеличи глобалния БВП за период от 15 години с около 0,7 процента всяка година, създавайки милиони нови работни места“, коментира тя.
По думите на Георгиева през 2020 г. 90% от страните са отчели спад на икономиките си - най-лошото представяне в света в мирно време, но по думите ѝ е можело да бъде и по-лошо. „Изключително силните и координирани действия на централните банки и на финансовите органи изиграха решаваща роля за смекчаване на човешкото и икономическото въздействие“, подчертава тя.
По думите на Кристалина Георгиева мащабирането на производството и разпространението на ваксини е от решаващо значение за прекратяване на здравната криза. Докато не победим пандемията навсякъде, рискуваме нови мутации, които застрашават напредъка, но това изисква силно сътрудничество, посочва тя.
22:26 | 13.09.22 г.