От 1990 година до 2019 година има две ясни тенденции за развитието на ядрената енергия в Европейския съюз (ЕС), показват данните на Евростат.
В периода до 2004 година делът на ядрената енергия в общия енергиен микс расте заради повечето въведени в експлоатация ядрени мощности. През 2004 година към 26,9% от произведената в общността енергия, или общо 928 тераватчаса електроенергия, идва от ядрени централи.
За кратко между 2004 и 2006 година производството е стабилно, а в следващите години до 2019 година започва да намалява с по около 1,25% годишно, а общото понижение достига 16,3 на сто. Основната причина е отказът на Германия от производството на електроенергия от ядрени реактори. Ускорение на този процес даде и инцидентът във Фукушима от пролетта на 2011 г.
Въпреки тази политика на правителството Германия все още е един от големите производители на електроенергия от ядрени реактори в ЕС. Заедно с Франция, Испания и Швеция произвеждат общо 3/4 от ядрената енергия в ЕС.
Източник: Евростат
Като цяло през 2019 година ядрените централи в общността са произвели 765 тераватчаса електроенергия, което е около 26% от общото производство на електроенергия в ЕС.
В 13 държави от общността има ядрени реактори. Най-големият производител е Франция (51,2% от общото в ЕС), следвана от Германия (9,8%), Швеция (8,6%) и Испания (7,6%).
В периода между 2006 и 2019 година някои европейски държави увеличават производството на електроенергия от ядрени реактори. Това е валидно в най-голяма степен за Румъния (със 100%), Унгария (21%) и Чехия (16,1%). Германия обаче свива производството с 55%, а Словакия и България - с по около 15 на сто.
Най-големият производител Франция също свива производството - с 11% в наблюдавания период.
Централите в ЕС използват основно обогатен уран за реакторите. Само два реактора в ЕС - канадските CANDU, опериращи в Румъния, могат да използват чист уран, но технологията изисква употребата на "тежка вода", за да компенсира, посочват от Евростат.
09:08 | 14.09.22 г.