Каталуния гледа към Шотландия, за да подхранва силите за независимост

Броени дни преди гласуване, което може да оформи бъдещето на кампанията за независимост на Каталуния, сепаратистите в региона търсят вдъхновение на север – от Шотландската национална партия.

Пере Арагонес, служебен ръководител на каталунската администрация, се надява подходът на шотландците да помогне на сепаратистите да надделеят на регионалните избори в неделя и да постави Каталуния по пътя към независимостта, пише FT.

„Ако има модел, върху който можем да се съсредоточим, той е шотландският: ефективно, прогресивно правителство и референдум, признат от Обединеното кралство, който е резултат от преговори между двете страни“, посочва той в интервю за медията.

Остава въпросът обаче дали пътищата на Каталуния и Шотландия не се разминават след съдбоносното десетилетие и за двата региона. Три години след противоконституционен референдум и обявяване на независимост, довело до затвор за най-добрите регионални политици, каталунските сепаратисти се стремят да съживят каузата си. В неделя ще има нов вот на фона на желанието на проспанските партии, по-специално социалистите, да приключат целия въпрос.

Арагонес заяви, че ако сепаратистите получат повече от 50 процента от гласовете - праг, който все още не са преминали, неговата Каталунска републиканска лява партия (ERC) ще търси споразумение с Мадрид за провеждане на референдум за независимост. Националното правителство обаче отхвърля всякакво такова гласуване, като се позовава на Конституцията на Испания, според която страната е „неделима“.

Другата голяма сепаратистка групировка „Заедно за Каталуния“, чиято кандидатка Лора Борас е представител на академичните среди, се застъпва за по-конфронтационен подход към Мадрид.

Като мярка за значимостта на вота Педро Санчес, министър-председателят на Испания, прекара няколко дни в кампания в Каталуния. Неговите социалисти определиха Салвадор Ия - министър на здравеопазването на страната до миналия месец, да води инициативата в провинцията. Ия поддържа малка преднина в социологическите проучвания, но без никаква гаранция, че може да попречи на обединените партии за независимост да запазят мнозинство в регионалния парламент.

Същевременно в Шотландия местната Национална партия се очертава да победи на предстоящите избори за парламент на областта на фона на Brexit и ниския рейтинг на британския премиер Борис Джонсън, както и заради пандемията, която подхранва сепаратистките настроения.

За разлика от тях, каталунското движение за независимост предприе няколко големи инициативи след собствения си референдум, в който участието достигна 43%. Каталунският лидер по това време Карлес Пучдемон избяга в Белгия, за да избегне съдебно дело и затвор. Заместникът му обаче още е в затвора.

„Мисля, че настоящата ситуация и разпоредбите на испанската Конституция ще попречат на каталунците да направят това, което искат, докато има риск от разпадане на Обединеното кралство“, коментира Джон Елиът, бивш професор по история в Оксфорд. По думите му в Испания страхът от фрагментация е много по-голям.

Някои учени социолози описват Каталуния като по-фрагментирана от Шотландия. Те твърдят, че историята на миграция от Южна Испания и Латинска Америка е довела до повишаване на происпанските настроения в провинцията, което внася голяма доза безразличие към сепаратизма и дори враждебност. Нито едно социологическо проучване в областта не дава превес на поддръжниците за независимост.

„В Каталуния имаме много разделено население, част от което се чувства много испанско“, казва Берта Барбет, научен сътрудник от университета в Барселона. „Има и още един въпрос: за националистически настроения испанец Каталуния е Испания, докато за много английски националисти Шотландия не е част от тяхната идентичност“, допълва тя.

Арагонес представлява направлението на сепаратизма, което иска да се съсредоточи върху диалога с Мадрид, а не върху продължаващата конфронтация. Той призовава за следизборна коалиция между сепаратистите и радикалната левица, за да се увеличат максимално силите, подкрепящи референдума. „Диалогът и преговорите са инструментите, от които движението за независимост трябва да се възползва“, посочва той.

За шотландската Национална партия каталунската политика напомня не само за важността на единството между поддръжниците на независимостта, но и за опасностите от излизане извън установения конституционен ред. Неуспехът на декларацията за независимост на Каталуния през 2017 г. да получи международно признание засили решимостта на лидерите на шотландците да спечелят одобрение от правителството на Обединеното кралство за втори вот за независимост.

За разлика от Испания, конституцията на Обединеното кралство няма забрана за отделяне и премиерите на отделните области са приели, че трябва да могат да решават собственото си бъдеще. Някои привърженици на независима Шотландия обаче остават все по-разочаровани от нежеланието на ръководството на партията да оказва натиск за отделяне, особено след декларацията на Джонсън, че Лондон не трябва да одобрява поредния шотландски референдум поне до десетилетието след 2050 г.

Успех на Националната партия на Шотландия обаче би могъл да активизира каталунското движение за независимост. В момента, каза един бизнес лидер, „напрежението стихва… Почти единственото нещо, което би могло да промени сценария в Каталуния, е независимост на Шотландия“.