Гражданите на страните членки на еврозоната са предимно недоволни от политиката на евтини пари на Европейската централна банка (ЕЦБ) заради ниската възвръщаемост от спестяванията си, раздутите цени на жилищата и растящото неравенство, сочи допитване на ЕЦБ, цитирано от Ройтерс.
Допитването изправя ЕЦБ пред много реален проблем. Ако хората не отговорят на политиката за стимулиране с повече харчене и инвестиране, е по-малко вероятно да отприщят кръга, който централната банка се надява да рестартира инфлацията.
ЕЦБ тласна основната си лихва под нулата и купи активи за близо 4 трлн. евро през последните шест години, изтъквайки ролята на политиката си за създаването на милиони работни места и смекчаването на последиците от коронавирусната пандемия.
Но участниците в допитването не са толкова впечатлени, като над половината от 3960 участници заявяват, че политиката на ЕЦБ има негативно въздействие върху тях, а малко над 10 на сто я намират за положителна.
„(Ниските лихвени проценти) ме принуждават да инвестирам по по-рискован начин, отколкото би било отговорно на този етап от живота ми“, казва един от анкетираните.
ЕЦБ е провела изследването в рамките на широкоохватен преглед на стратегията, която предприе от миналата година.
Друг участник в допитването се оплаква, че „паричната политика създаде балон на имотния пазар и запази живи зомби компании и банки“. Трети анкетиран казва, че стимулираният от ЕЦБ ръст на цените на активите „пълни джобовете на хората, които вече имат финансово богатство“.
Около половината от респондентите идват от Холандия и Германия – страни, в които хората имат големи спестявания и тези проблеми се усещат най-остро.
ЕЦБ е изправена пред тези възражения от години, като често омаловажава надценяването на части от имотния и финансовия пазар или отрича, че подкрепя финансово нежизнеспособни компании.
Но дори някои анкетирани, които гледат положително на политиката на ЕЦБ, казват, че не могат да извлекат полза от щедростта й. „Политиките на ЕС позволяват на млади хора като мен да бъдат много проактивни в предприемачеството, въпреки че местни политики пречат на това с крайно високи данъци и липса на подкрепящи политики“, казва участник в допитването.
Изследването показва, че 45% от анкетираните са разтревожени за покупателната си способност, а страховете от висока инфлация продължават да изпреварват тези от дефлация или траен спад на цените.
През по-голямата част от последното десетилетие инфлацията в еврозоната изостава от целта на ЕЦБ да бъде „под, но близо до 2%“.