Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард отхвърли призива на сто икономисти от петък за опрощаване на държавните дългове, притежавани от ЕЦБ, за да се улесни социалното и екологично възстановяване след пандемията.
Подобно опрощаване е „немислимо“ и би било „нарушение на европейския договор, който забранява строго паричното финансиране на държавите“, подчерта Лагард в интервю за френския вестник Journal du Dimanche.
„Това правило е един от основните стълбове на еврото. Ако изхабената енергия за искането ЕЦБ да опрости дълга беше посветена на дебат за използването на този дълг, това щеше да е много по-полезно! За какво да бъдат насочени държавните разходи? В кои сектори на бъдещето да се инвестира? Това са основните въпроси днес“, допълни гуверньорът на ЕЦБ.
„Дължим на себе си 25% от нашия дълг и ако възстановим тази сума, ще трябва да я съберем по друг начин – чрез нови заеми, за да управляваме дълга вместо да заемаме средства, за да инвестираме, като увеличим данъците или намалим разходите“, обясни Лагард, отхвърляйки призива на стоте икономисти, сред които 50 французи, бившият белгийски министър Пол Манет и бившия унгарски еврокомисар Андор Ласло.
„Всички страни от еврозоната излизат от тази криза с високи нива на дълг. Но няма никакво съмнение, че те ще успеят да ги върнат. Тези дългове се управляват в дълъг период. Реализираните инвестиции в определящи за бъдещето сектори ще породят по-силен растеж“, смята Лагард.
„Възстановяването ще създаде работни места. Вървим към друга икономика, която е по-цифрова, по-зелена, по-ангажирана към климатичните промени и поддържането на биоразнообразието“, допълни гуверньорът на ЕЦБ.
В отговор на въпрос за рисковете от паричната политика на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че не вижда „балон на имотния пазар в рамките на еврозоната, но има локални индикатори за раздути цени“. „Важно е да подкрепяме кредитирането в цялата икономическа система…, приоритет е да дадем на компаниите достъпа до финансирането, от което се нуждаят“, каза тя.
Лагард прогнозира, че възстановяването на еврозоната ще се ускори през лятото, но подчерта, че държавните власти ще имат трудна задача да отделят икономиката от извънредната помощ.
Тя изрази увереност във възможностите на региона да излезе по-силен от коронавирусната криза с по-дигитално и зелено бъдеще. Тя също така призова правителствата да ускорят работата по разходните си планове, така че Европейската комисия да започне емитирането на съвместен дълг.
„Запазваме увереност, че 2021 ще бъде година на възстановяването. Икономическото възстановяване беше забавено, но не и извадено от релси. Хората, разбира се, очакват с нетърпение то да се случи“, отбелязва Лагард.
Към момента ЕЦБ прогнозира ръст на икономиката от близо 4% тази година след свиване с близо 7 на сто през 2020 г. и Лагард заяви, че все още има вероятност прогнозите да се сбъднат, ако подкрепата не бъде прекратена твърде скоро, макар че всичко зависи от разпространението на ваксините.
Програмата за ваксинация на Европейския съюз до момента върви бавно, като само 3,6% от населението е получило доза. Великобритания е доставила над 17 ваксини на сто души население, докато САЩ имат почти 12.
Ръстът на случаите на коронавирус принуди много страни от еврозоната да възобновят блокадите, които станаха причина за свиване на икономиката през четвъртото тримесечие и правят двойната рецесия на практика неизбежна.
Производството се движи на ниво от около 12 млрд. евро седмично под нивата преди пандемията, а заради бавното начало на ваксинацията ограниченията ще бъдат премахвани постепенно. Това прави навременното пристигане на средствата от възстановителния фонд на ЕС още по-необходимо.
Лагард смята, че извънредната програма за изкупуване на облигации на ЕЦБ на стойност 1,85 млрд. евро е „подходяща“ като размер и „разумна“ като времетраене и обеща, че ръководителите „ще предприемат действия, докато пандемията причинява кризисна ситуация в еврозоната“.
Тя обаче предупреди също, че „след като пандемията приключи и непосредствената икономическа криза остане зад гърба ни, ще имаме сложна ситуация, с която трябва да се справим“.
„Не трябва да повтаряме грешките от миналото, като намалим фискалните и паричните стимули изведнъж“, каза Лагард. Вместо това властите трябва да предложат гъвкава подкрепа, която да бъде намалена постепенно.
„След това икономиките ще трябва да се научат как да функционират отново без помощта на извънредните мерки, които бяха въведени в резултат на кризата. Не се безпокоя за това, защото капацитетът за възстановяване е силен“, изтъкна Лагард.
В отговор на въпрос за потенциалното бъдеще като италиански премиер на предшественика й Марио Драги тя заяви, че страната и континентът „имат късмет“, че той е приел предизвикателството.
„Той има всички необходими качества. Има знания, смелост и скромност, необходими за изпълнението на новата му задача, а именно да рестартира италианската икономика с помощ от Европа“, каза Лагард.
*Информацията е допълнена в 13,09 ч.