Турската студентка Азеля Челик работи до късно през нощта, правейки записки по молекулярна биология, след това спи няколко часа и отива в университета – не за да присъства на лекции, а за да подкрепи протести, които според нея са от много важно значение за оформяне бъдещето на страната ú, пише Ройтерс.
Челик е една от стотиците в престижния Босфорски университет в Истанбул, които протестират от един месец срещу назначаването на ректор на университета от президента Реджеп Ердоган – ход, който студентите смятат за недемократичен.
Демонстрациите в университета, който гледа към Босфора от европейската страна на града, се разраснаха миналата седмица, след като протестиращи излязоха на улиците и на други места в града и в столицата Анкара.
Макар и по-малки от протестите, които обхванаха Турция преди осем години, демонстрациите отправят предизвикателство към властите от седмици и показват ключово препятствие пред надеждите на Ердоган да продължи управлението си към трето десетилетие на следващите избори – недоволните млади турци, които смятат, че той няма какво да предложи.
Полицията е задължала над 600 души от 4 януари насам, а правителството отправи остри критики към протестиращите, определяйки ги като терористи.
Жители в редица квартали на Истанбул дават шумната си подкрепа за студентите, като удрят тенджери и тигани от балконите си в 21 ч. САЩ изразиха загриженост заради арестите и осъдиха използвания език от официални представители срещу демонстрантите.
„Организираме арт изложби, наши приятели медитират пред сградата (на ректората), а ни наричат терористи“, казва 25-годишната Челик.
Протестите срещу ректора са за „правото да можем… да имаме думата за бъдещето на страната“, допълва тя, говорейки пред кампуса, където миналия месец бяха издигнати барикади и изпратени сили за борба с безредиците.
„Те искат само да учим, да наведем глави и да не казваме нищо за бъдещето на страната. Но това няма да стане“, категорична е Челик.
В петък Ердоган заяви, че е избрал ректора от списък с девет имена, предложен от представители в областта на образованието, процес, през който е преминавал два пъти преди това.
Поколението Z не знае
Ердоган заяви, че няма да има повторение на националните протести през 2013 г., когато стотици хиляди хора организираха походи в Истанбул и други градове в рамките на най-голямото народно недоволство срещу тогавашния премиер.
Но след близо две десетилетия на власт, защитавайки ислямските ценности и религиозното образование, насочено към подрастващото „набожно поколение“ турци, президентът признава, че не всички възприемат посланието му.
Родените след средата на 90-те години на миналия век, или Поколението Z в Турция, които нямат много спомени от възкачването на Ердоган на власт през 2003 г., не ценят постиженията на партията му, заяви президентът миналата седмица. Това е предизвикателство за изборите, които трябва да се състоят през 2023 г.
„Трудно ни е да покажем на тези, които не са живели в стара Турция, на нашите младежи, които не са преживели тези проблеми…, значението на придобивките на Турция“, заяви Ердоган в парламента, посочвайки огромните постижения в здравеопазването и инфраструктурата.
„Поколението Z не знае в какво състояние бяха пациентите в нашите държавни болници, когато (опозицията) беше на власт“, допълни той.
Няколко последователни допитвания показаха постепенно ерозиране на подкрепата за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, отчасти заради забавянето на икономиката през последните три години след 15-годишен бум и растеж от 5% на година. Това направи ПСР зависима от съюз с националистите за парламентарно мнозинство.
Критици твърдят, че смазването на противниците на властта след опита за преврат през 2016 г. е заглушило недоволството, като над 90% от медиите са контролирани от правителството или от негови бизнес съюзници, а нови регулации поставят потенциални ограничения пред социалните мрежи.
Челик и други студенти казват, че заобикалят турските медии за научаването на новините. Младите хора „вече не смятат информацията, която получават от телевизиите и традиционните медии, за коректна“, отбелязва тя.
Кемал Озкираз, основател и президент на социологическия институт Avrasya, казва пред Ройтерс, че правителството губи връзка с младежите и едва около една трета от близо пет милиона нови избиратели, които ще се сдобият с право на глас през 2023 г., ще подкрепят ПСР.
Озкираз цитира допитване от миналия месец въз основа на интервюта лице в лице с над 5 хил. души в около 25 града в Турция. „Докато младите очакват обещания, надежди и мечти за бъдещето, ПСР им обещава миналото“, отбелязва той.
Високопоставен представител на ПСР казва, че допитването, според което младите избиратели клонят към други партии на следващите избори, не е реалистично и не взема предвид добрите възможности, които управлението на Ердоган е донесло.
„Нашият дълг като политици е да завладеем умовете им, да им покажем реалността. Правим всичко възможно да поддържаме надеждите им живи“, допълва той.
Бъдеще другаде
Все повече млади хора, които стават все по-разочаровани, обмислят заминаване в чужбина, казва Озкираз, като се позовава на допитване сред 8 хил. души през септември. То е показало, че 76 на сто от хората на възраст между 18 и 29 години искат да емигрират.
Корчан Якшъ, който има магистърска степен от Босфорския университет, смята да се установи в Канада тази година. „През последните пет-десет години тази страна ме накара да разбера, че не ú принадлежа. Не мога да си представя да живея в Турция в дългосрочен план, нито пък мога да мечтая за бъдеще тук“, споделя 29-годишният младеж, който принадлежи към ЛГБТ общността.
Най-големият фактор за него е бил „дискриминационната и насилствена реторика, използвана постоянно от политиците в Турция в усилията им да маргинализират“ него и хората като него.
ПСР смята ЛГБТ общността за заплаха за семейните ценности, които обединяват обществото.
Според официални данни броят на хората, които са емигрирали от Турция през 2019 г., е нараснал с 2% спрямо предходната до 330 хил. души. Над 40 на сто от заминалите за чужбина са били на възраст между 20 и 34 години. Властите твърдят, че броят на заминаващите турци е компенсиран значително от други 677 хил. души, които се установяват в Турция.
Челик, която е студентка по биология, казва, че също обмисля да напусне Турция, тъй като според нея правителствата на ПСР са разрушили училищната система, помогнала ú да влезе в един от най-престижните университети в страната въпреки скромния си произход.
Посочвайки промени в образователната система и учебна програма, включително решението от 2017 г. за премахване на еволюцията от часовете в училище, тя казва, че сега това изглежда глупаво, след като правителството предупреждава хората за еволюиращите щамове на COVID-19.
„Виждаме какво прави коронавирусът с нас, те говорят за мутации. Аз казвам: значи еволюцията не съществува, така ли?“, посочва тя.
Като жена и представителка на общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансексуалните и интерсексуалните Турция също не е безопасно място за нея, смята Челик.
„Единственото място, където се чувствах в безопасност, беше това училище“, казва тя, имайки предвид Босфорския университет. „Не можете да си представите колко сме разстроени да го виждаме по този начин…, обграден от барикади навсякъде“, допълва Челик.
12:26 | 13.09.22 г.