Мерките за борбата с климата поставят държавите в ЕС в положение, че каквото и решение да бъде взето, то все ще бъде грешно, пише в анализ Politico. Европейското издание визира заведения от германския енергиен гигант RWE иск към нидерландското правителство на стойност 1,4 млрд. евро.
С тези средства компанията иска компенсация за плановете на Нидерландия да затвори своите въглищни мощности.
В същото време Върховният съд на страната постанови през 2019 година, че правителството не изпълнява своите задължения да защити гражданите си от климатичните промени и поиска ускорено намаляване на емисиите.
Пред този проблем са изправени и други страни от ЕС. От една страна, те са задължени да изпълнят целите за опазването на климата. От друга обаче всички те са подписали Енергийната харта, която ги задължава да изплащат компенсации на чужди инвестиции при "нечестни загуби" от правителствени регулации.
Нещо повече - на тази база може да бъдат очаквани искове едновременно и от оператори на въглищни мощности, и от оператори на зелени централи, които са недоволни и настояват за претърпени загуби от правителствените политики.
Еколозите коментират, че заведеният от RWE иск е първият по рода си в ЕС. Но едва ли ще бъде единствен.
В момента 16 държави от общността са приели планове за затваряне на въглищни мощности, но това е свързано и с големи компенсации. Германия например ще се откаже от въглищата до 2038 година и е предвидила 4,3 млрд. евро за компаниите, които предсрочно ще затворят своите мощности.
От RWE обясняват, че плановете на правителството на Нидерландия за отказ от въглища не са законни. По тази причина и са подали иска за 1,4 млрд. евро. От компанията посочват още, че страната, за разлика от Германия, не предвижда адекватни компенсации.
Заради заплахата за бъдещи дела вече се чуват призиви за преправяне на Енергийната харта, а дори ЕС като цяло може да излезе от споразумението, за да може да изпълни своите зелени цели. От това може да зависят амбициите на общността за климата.
13:13 | 13.09.22 г.