Спорът за ваксините е само първият от многото други между ЕС и Лондон

Това едва ли е най-насърчаващият старт. Вместо да се успокоят, за да осигурят задействането на новото си споразумение за търговия и сътрудничество, Великобритания и ЕС се впуснаха в поредица от спорове заради ваксините и представителя на съюза в Лондон. Това може да  помрачи отношенията за известно време. По-тревожното е, че и двата спора произтичат от по-широки структурни сили, което означава, че обтегнатите отношения може да се запазят за по-дълго време, пише Ананд Менън, преподавател по европейски политики и външни отношения в King’s College London, за британския вестник Guardian.

Независимо дали им харесва или не, двете страни са осъдени да работят заедно. Търговското споразумение осигурява продължаването на преговорите между ЕС и Великобритания в сложна институционална структура, която трябва да изработи подробностите по прилагането му. В същото време Великобритания и ЕС са изправени пред общи заплахи и споделят жизненоважни интереси. Ефективното сътрудничество е в интерес и на двете страни.

Въпреки това отношенията са обтегнати. Британското правителство произведе първите изстрели, като отказа да предостави на новия представител на ЕС в Лондон статута на посланик. Доминик Рааб заяви, че посланикът на съюза трябва да бъде третиран като представителите на международни организации. ЕС реагира, като отмени срещи между официални представители и новия посланик на Великобритания.

След това, разбира се, избухна разгорещен спор заради ваксината на AstraZeneca. Източници на ЕС заявиха, че компанията ще може да достави едва около една четвърт от стоте милиона ваксини, които съюзът очакваше до март. В отговор Европейската комисия обяви, че ще ограничи износа на ваксини, което включваше и задействане на член 16 от протокола за Северна Ирландия, за да предотврати износа на ваксини от Република Северна Ирландия.

Член 16, който замразява действието на протокола, се смята за последна опция. ЕС бързо направи обратен завой, но последиците не закъсняха. Арлене Фостър от Демократичната юнионистка партия определи хода като „абсолютно невероятен акт на враждебност“. Джулиан Смит, бивш министър за Северна Ирландия, нарече инициативата на ЕС „почти тръмпистки акт“.

И двата епизода ще продължат да засягат отношенията известно време. Трудно е да си представим, че британският посланик в ЕС ще успее да изпълнява ролята си, докато правителството му се въздържа от пълно признаване на европейския му колега в Лондон. Това не е особено добре за отношенията между двете страни.

В същото време решението на ЕС да се въздържи от задействането на член 16 ще има последици за последващото прилагане на протокола за Северна Ирландия. Във всеки случай това е добре дошло за исканията на юнионистите британското правителство да задейства член 16, за да се справи с проблемите, свързани с прилагането на протокола за Северна Ирландия.

Изкушаващо е да се смята, че това са просто изолирани инциденти, но има по-дълбоки структурни причини, обясняващи защо двете страни попаднаха в цикъл на взаимни обвинения.

За ЕС Великобритания сега е трета страна и конкурент. В резултат на това ЕС избира същия подход на „нулевата сума“ както към ваксините, така и към финализираните неотдавна търговски преговори. Един от големите проблеми със задействането на протокола за Северна Ирландия е въпросът с проверките на животински и растителни продукти (известни като санитарни и фитосанитарни проверки).

Фактът, че Брюксел искаше да предостави на Великобритания далеч не толкова щедра сделка за проверките, отколкото даде на Нова Зеландия, беше показателен за новото отношение на ЕС към Великобритания, която смята за близък в географско отношение икономически конкурент. Но настояването за относително строги проверки между Великобритания и ЕС влияе и на отношенията между Лондон и Северна Ирландия, защото последната остава в единния пазар на съюза.

Има и други причини защо ЕС може да възприеме конфронтационен подход. Макар първоначалните опасения, че страните членки може да опитат да оспорят Brexit се разсеяха, лидерите на съюза все още се стремят да покажат на европейските граждани, че евроскептицизмът не е решение на проблемите, пред които са изправени. С други думи, те искат да покажат, че Brexit не бива да се смята за успех. Опити на британски министри да свържат несъмнения си успех в развитието на националната програма за ваксинация с решението за напускане на ЕС не успокояват особено подобни притеснения.

Освен това европейските лидери имат собствени политически притеснения у дома. Интересно е да се отбележи, че високопоставен представител на британското правителство отдаде яростната забележка на президента Макрон за ваксината на AstraZeneca, която според него е почти неефективна при хора над 65 години, на „огромния политически натиск“ върху френския президент. Марин льо Пен и Макрон са с много близки резултати в обществените допитвания преди президентските избори през 2022 г. Силната защита на националния интерес е явната тактика на Макрон пред лицето на подобно предизвикателство.

Разбира се, политиката не отсъства и от британската страна на Ламанша. Борис Джонсън триумфира на парламентарните избори през 2019 г., сглобявайки на практика изборна коалиция, подкрепяща Brexit. Коалицията е по-обединена, когато става въпрос за ценности, отколкото за икономическа политика, например.

С други думи, макар че депутатите на премиера и техните избиратели може да са дълбоко разделени по данъчната политика или желателното ниво на националния дълг, споровете с ЕС ги обединяват. Както казва бившият министър на правосъдието Дейвид Гаук, „ако подходът на правителството към ЕС е внимателен, прагматичен и конструктивен, това няма да намали патриотизма на хората в Уъркингтън“.

Това няма да се промени. За някои хора в ЕС постигането на победа над Великобритания ще остане политически благоприятно, както и възможността да изтъкват негативните последици от Brexit. В същото време критикуването на съюза ще позволи на Джонсън да продължи да бележи политически точки в собствената си партия и срещу опонента си Киър Стармър, в чиято партия също има напрежение заради Европа.

И така, макар да се надяваме, че настоящите кризи може да бъдат преодолени, не бива да се заблуждаваме. Има основателни причини да смятаме, че напрежението между Великобритания и ЕС не е краткотрайна фаза, а новата нормалност.