България намалява крайното енергийно потребление с 6,4% в периода 2006-2019 г.

В периода 2006 - 2019 година България е намалила своето крайно енергийно потребление с 6,4%, показват данните на Евростат. В този период първичното енергийно потребление се свива с 8,2 на сто.

Първичното енергийно потребление представлява брутното вътрешно потребление, от което е извадено неенергийното потребление на всички енергийни носители. Крайното потребление представлява общото потребление на енергия в секторите Индустрия, Транспорт, Домакинства, Селско, горско и рибно стопанство и Търговия и услуги, като се изключват горивата за преобразуване и потреблението на енергийния сектор.

Като цяло данните на Евростат за общността показват, че през 2019 година финалното енергийно потребление на страните от ЕС достига 984 млн. тона петролен еквивалент, или с 2,6% над целите за общността за 2020 година. Първичното енергийно потребление достига 1352 млн. тона петролен еквивалент. Това означава, че общността е само на 3% от изпълнението на целите за енергийна ефективност.

През 2006 година крайното енергийно потребление на ЕС достига 1045 млн. тона петролен еквивалент, а първичното - 1510 млн. тона, показват още данните на статистическата служба.

До целите за 2030 година страните от ЕС трябва да намалят още потреблението - остават почти 20% до изпълнението на целите по отношение на първичното енергийно потребление и 16,3% - за крайното енергийно потребление. Спрямо данните за 2018 година има намаление на първичното потребление в рамките на 2%, а на крайното - с 1%.

Данните на Евростат показват, че през 2019 година в осем държави от ЕС има ръст на първичното енергийно потребление. Най-съществен той е в Гърция - 7%, следвани от Малта (6%) и Белгия (5%). Гърция отчита ръст от 2% и на крайното енергийно потребление, а Малта - с 6%.

Като цяло обаче Гърция е сред страните с най-голямо намаление на първичното енергийно потребление в периода 2006 - 2019 година - с почти 20 на сто. По отношение на крайното потребление спадът е от малко над 25 на сто.

За същия период Малта ограничава първичното енергийно потребление с 5,4%, но в същото време крайното потребление се повишава с над 50%. Този ръст е свързан основно с повишеното потребление от страна на транспорта, авиацията и сектора на услугите.

От Евростат поясняват, че разминаването в тенденциите често е породено от промени в енергийната система и превключване от едни енергийни мощности към други. Например Литва е затворила ядрена централа и през 2019 година внася повече електроенергия или я произвежда директно от възобновяеми източници. Това означава, че почти няма загуби от трансформирането на електроенергията.

Целите на ЕС са за намаление на енергийното потребление с 20% спрямо нивата от 2007 година до 2020 година. Това означава, че крайното енергийно потребление не трябва да надхвърля 959 тона петролен еквивалент, а на първичното - 1312 млн. тона. До 2030 година намалението трябва да е от 32,5 на сто.