Португалските избиратели - до голяма степен затворени в домовете си поради строгата блокада заради COVID-19, избират нов президент в неделя (23 януари).
Мнозина се опасяват обаче, че излизането до урните може драстично да увеличи новите случаи на заразени с коронавирус, поради което се очаква ниска избирателна активност, предава Ройтерс.
Страната се справи по-добре от останалите в Европа през първата вълна на пандемията, но сега има най-високата седемдневна подвижна средна стойност на новите случаи и смъртни случаи на милион души.
„Нямаше да е проблем да изчакаме още един месец. Извънредните времена изискват изключителни мерки“, коментира жителят на Лисабон Мигел Гонсалвеш.
Почти две трети от избирателите смятат, че изборите е трябвало да бъдат отложени, показват резултатите от анкета на изследователския институт ISC/ISCTE.
Отлагането на изборите обаче би наложило конституционни промени – нещо, което според държавните служители не е възможно в такъв кратък срок, въпреки широко разпространените критики на решението да се проведе вот за президент, който е с до голяма степен церемониални функции.
Политологът Жоао Кансела от университета IPRE-NOVA коментира, че е трябвало изборите да се проведат в рамките на няколко дни, за да се избегнат струпвания. „Грешка е да се мисли, че единствените възможности са били да се отложат или да се проведат така, както са се провеждали винаги“, посочва той.
Гласуването е единствената причина хората да имат право да напускат дома си за каквото и да било освен съществена работа и пазаруване съгласно настоящите национални правила за блокиране.
Социологическите проучвания показват, че рекорден дял от португалците с право на глас ще се въздържат от вота, въпреки че ще има доброволчески екипи, облечени със защитни костюми, които ще обикалят по домовете на карантинираните избиратели и на около 250-те хил. души, регистрирани за предсрочно гласуване, за да избегнат тълпите.
Проучванията на общественото мнение показват, че действащият президент, Марселу Рибелу ди Соза от десноцентристката Социалдемократическа партия, вероятно ще бъде преизбран. Кандидатът на левицата Ана Гомеш се очаква да остане на второ място, а на трето да се класира лидерът на крайно дясната партия Чега Андре Вентура.
Въпреки своята главно церемониална роля, президентите могат да налагат вето върху определени закони и да обявяват извънредни положения.
15:10 | 13.09.22 г.