През последната година и половина лидерите на Европейския съюз сигурно са се надявали, че политическите сътресения в Италия са само спомен от далечното минало. Продължаващата конфронтация между премиера Джузепе Конте и бившия премиер Матео Ренци показва, че липсата на стабилно и ефективно правителство в Рим остава едно от най-големите предизвикателства в Европа, пише Bloomberg.
Във вторник вечер Конте едва успя да спечели вота на доверие в италианския Сенат, след като Ренци реши да оттегли министрите си от кабинета. Той си осигури подкрепата на 156 сенатори, което е по-малко от абсолютното мнозинство от 161 гласа, а 140 гласуваха против него. Премиерът, който в понеделник си осигури малко абсолютно мнозинство в долната камара на парламента, може да остане на власт според италианската Конституция. Но сега Конте е изправен пред перспективата да се превърне в неудачник в опитите си да сформира нова управляваща коалиция, която да му помогне да прокара дневния си ред на фона на ежедневните затруднения на парламентарния живот.
ЕС сигурно наблюдава с тревога този будещ съжаление спектакъл. През последните няколко години Италия е най-слабото звено в еврозоната, което трябва да се бори с токсичната комбинация от бавен растеж и популистка политика. Останалата част от Европа избра да пръсне пари за разрешаването на проблема. Италия е основният брутен бенефициент на средствата от възстановителния фонд на ЕС на стойност 750 млрд. евро заради пандемията.
Европейската централна банка промени временно правилата си за изкупуване на активи, за да подкрепи държавните облигации на страната, когато е необходимо. В резултат на това държавите ценни книжа на Италия сега са близо до рекордно дъно. Инвеститорите очакват ЕЦБ и други страни да продължат да стоят зад Рим.
Продължаващата неефективност на няколко последователни правителства в Италия показва границите на тази стратегия. След като се оплака от лисата на солидарност от страна на ЕС, Конте не можа да състави последователен план за разходване на грантовете и заемите на стойност 209 млн. евро, които Италия трябва да получи.
Правителството му гледа уклончиво на идеята за реформиране на тромавата административна система в страната, която продължава да пречи на инвестициите в инфраструктура и охлажда ентусиазма на предприемачите. Но макар Ренци да опитва да замени настоящото правителство с по-динамична алтернатива, засега той изглежда няма политическата сила и популярност да свали Конте.
В резултат на това парите от ЕЦБ и ЕС помагат на настоящите политически играчи да останат на власт. Но те остават безучастни, докато няколко последователни правителства не успяват да вдигнат ниската производителност в страната и да върнат растежа близо до средните равнища в Европа.
ЕЦБ и ЕС не предприеха тези мерки, за да помогнат конкретно на Италия. Централната банка опитва да постигне инфлационната си цел от „под или близо до“ 2%, която засега се оказва недостижима. Европейската комисия разширява възможностите си за набиране на дълг на финансовите пазари, който един ден може да се окаже от полза за по-голям бюджет на блока. Без тези мерки ЕС и конкретно еврозоната биха били особено уязвими към дефлация, финансова нестабилност и, коза на Италия, обвинения в липса на солидарност.
Но случаят на Италия показва, че тези инструменти може да не са достатъчни, за да гарантират необходимата икономическа конвергенция сред страните членки. Всъщност те може да създадат порочни стимули за политическата класа да не полага усилия за разрешаването на дългогодишни проблеми, пред които са изправени страните им, и да си губи времето в цикъл от политически кризи и неефективно управление.
Битката между Конте и Ренци ще продължи през идните седмици. Конте ще се стреми да отмъкне подкрепа от центристката партия на Ренци „Италия Вива“ и от други парламентарни групи, за да сформира нова сила, която може да подкрепи коалицията му от демократите и движение „Пет звезди“. Ренци ще опита да убеди бившите си съюзници, че е време за промяна, различен дневен ред и може би нов премиер. В същото време дясната опозиция иска нови избори, тъй като управляващото мнозинство е твърде крехко.
Трудно е да се определи какво ще се случи по-нататък. Макар че нови избори остават най-малката вероятност, много е трудно да сме обнадеждени за бъдещето на страната в краткосрочен план. Останалата част от Европа вероятно ще продължи да наблюдава смутено и отчаяно.
05:42 | 14.09.22 г.