Гърция удължава срока на военната служба заради напрежението с Анкара

Военната служба в Гърция ще бъде удължена от девет на дванадесет месеца от май, съобщава атинският вестник Ta Nea в понеделник, позовавайки се на Министерството на отбраната. Това би трябвало да увеличи броя на активните военнослужещи и професионалните войници от около 100 хил. на 133 хил. Причината за удължаването на срока на службата е напрежението с Турция заради енергетиката и суверенните права в Егейско море и Източното Средиземноморие.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис вече беше обявил хода през септември, без да посочи дата, от която мярката ще влезе в сила. Според съобщения в местната преса повечето от гръцките поделения не разполагат с персонал. Армията е засегната и от ниската раждаемост в страната, която в момента е около 1,3 среден брой раждания на жена. Ако тази тенденция продължи, гръцкото население може да намалее от малко под 11 милиона днес до по-малко от 10 милиона до края на това десетилетие.

Атина също така планира да закупи 18 френски изтребителя Rafale, предава DPA. Парламентът трябва да одобри покупката тази седмица. Освен това трябва да бъдат закупени нови фрегати, както и боеприпаси и други военни аксесоари.

Гърция остана вярна на високите си военни разходи дори по време на тежката финансова криза от 2010 до 2018 г. Според последните сравнителни данни на НАТО Атина беше на второ място след Вашингтон по отношение на общите разходи за отбрана спрямо брутния вътрешен продукт с дял от 2,58%. За сравнение, за България този дял се очаква да достигне през 2020 г. около 1,93% от БВП. Най-висок дял отделят САЩ (3,87%), а най-нисък – Люксембург – 0,64 на сто (единственият член на НАТО с дял под 1%). Напрежението между Турция и Гърция наскоро се засили. Атина определи като провокация изпращането на турски проучвателни кораби, които да търсят газ в една зона от Средиземно море, която Гърция смята за своя. Анкара пък се аргументира, че по силата на споразумение с либийското правителство в Триполи въпросната зона спада към турските териториални води.

Опасният конфликт между двете държави бе преодолян само благодарение на намесата на германския канцлер Ангела Меркел. Но наскоро отново прехвърчаха искри, след като Гърция и Египет подписаха споразумение, което определи съответните икономически зони в Средиземно море. Тъй като те обаче се припокриват със зоните, за които претендира и Турция, Анкара отново заплаши с военни средства. Иначе напрежението между двете страни, което сега ескалира заради залежите на газ в Източното Средиземноморие, е от близо 100 години. След Първата световна война с Лозанския договор от 1923 г. се определят границите на Турция. Тогава наследницата на Османската империя губи част от Eгейските острови, които преминават към Гърция. Оттогава Атина и Анкара непрекъснато се карат за икономическата зона между гръцките острови и турския бряг.