Ядрените централи произвеждат около 25% от потребяваната електроенергия на Европейския съюз (ЕС). Реактори работят в 15 от 27-те държави в общността и общият капацитет е около 100 гигавата, пише в анализ Ройтерс.
Но 90 от европейските реактори, които са общо 107, са на възраст поне 31 години към декември 2020 година. Всъщност средната възраст на ядрените мощности в Европа е около 40 години, показват данните на годишния доклад на Световната ядрена индустрия.
До 2030 година ще изтече срокът за експлоатация на 29 гигавата ядрени мощности в седем европейски държави (Белгия, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания и Нидерландия). За някои от тях лицензите ще бъдат удължени, но по изчисленията на консултантската компания Timera Energy поне 21 гигавата ще бъдат затворени.
Така опасенията са, че тези остарели ядрени реактори на първо време ще бъдат заместени от изкопаеми енергийни източници, а климатът ще трябва да плати високата цена на затварянето им.
Въпреки че при строителството на ядрена централа се отделят емисии въглероден диоксид, директното производство на електроенергия с помощта на ядрената енергия е беземисионно. Замяната на тези реактори с газ, който е гъвкав за управление, но и отделящ вредни емисии, обаче ще означава повече замърсяване за околната среда.
Въглищата също са оставени като резервен вариант за покриване на липси в някои държави в Европа. Пример за това е Германия, която взе решение за предсрочното затваряне на ядрени централи до 2022 година. Страната обаче планира затварянето на въглищните мощности до 2038 година, оставяйки си възможност за компенсация на възобновяемите енергийни източници.
В ЕС започват да обръщат внимание и на водорода като чист източник на енергия. Технологията обаче все още е в процес на разработка и засега не е ясно как ще бъде запълнена липсата на ядрените мощности, посочва още анализът.
Строежът на нови ядрени мощности не е никак лесна процедура. Във Великобритания например през 2007 година обещаха на британските домакинства, че ще готвят коледната вечеря с ток от новата централа "Хинкли Пойнт С" през 2017 година. Този срок отмина, а сега очакванията са, че реакторите ще заработят едва през 2025 година.
Забавени са и повечето нови ядрени проекти в Европа, изправени пред трудности във финансирането, техническите разработки и опасенията за сигурността.
Франция, която е една от държавите в света, разчитаща най-много на ядрените мощности, не е построила нов реактор от 1999 година насам.
Електроенергийните мрежи на Белгия, Великобритания, Франция и Германия са обвързани и могат да си помогнат при проблеми в зимния сезон, когато е традиционният пик на енергийното потребление в Европа. През октомври Великобритания обяви, че няма да прекъсна тази свързаност.
Но дори и споделен, товарът на енергийна криза води до пазарни изкривявания, които винаги се покриват от потребителите.
12:22 | 12.09.22 г.