Нагиб Азергуй се надявал, че расизмът, който преживял, докато растял в предградие на Париж, си отива. В лицето на Еманюел Макрон страната се сдобивала с президент, който щял да излекува разделението, „анти-Тръмп лидер“, пише Bloomberg.
Сега ръководителят на единствената мюсюлманска политическа партия във Франция казва, че е сгрешил. Макрон нарича исляма религия в криза и затвори джамии, обвинени в разпространение на омраза. През миналата седмица правителството му предложи законопроект за борба със „сепаратизма“ – измислен от него термин за групи, които не се интегрират в обществото и са склонни към екстремизъм.
„Мюсюлманите са уморени да бъдат използвани от политиците като изкупителни жертви за отвличане на вниманието от истинските проблеми“, казва 41-годишният Азергуй, който е инженер с марокански произход от Нантер.
Той няма претенции, че представлява мюсюлманите в страната, неговата партия все още има едва около 1000 члена, а на изборите за Европейски парламент миналата година получи едва 0,13% от гласовете. Но политиките на Макрон вдъхнали нов живот на целта му да се бори с ислямофобията и да насърчава гражданите с неговата религия да спрат да бъдат „невидими“.
В чужбина френският президент си създаде образ на защитник на либерализма, откакто дойде на власт през 2017 г., за разлика от лидерите в САЩ, Великобритания и Източна Европа. Но у дома той ухажва консерваторите след поредица от ужасяващи атентати на радикални ислямисти и това може да отдалечи мюсюлманското население, което може да е разнородно, но също така е втората по големина религиозна група във Франция след католиците.
В момент, когато предизборната кампания за президентските избори през 2022 г. неофициално е вече в ход, има нарастващо усещане за предателство сред 5,6-милионната мюсюлманска общност във Франция, огромното мнозинство от която е интегрирана и отхвърля тероризма.
Макрон не е заявил дали ще се кандидатира отново, но явно се позиционира като кандидат на правото и реда на изборите, които вероятно ще го изправят срещу лидерката на крайната десница Марин льо Пен.
При атентати на екстремисти са загинали около 250 души от 2015 г. насам, включително учител, който беше обезглавен през октомври заради дебат в класната стая за свободата на словото и карикатури на пророка Мохамед.
Част от плана на френския президент предвижда създаването на „просветен ислям“ и макар, че той многократно заявява, че мюсюлманите не трябва да бъдат стигматизирани, твърдението му, че религията е в криза гневи много мюсюлмани във Франция.
Както и назначения от него твърдолинеен Жерал Дерманен за вътрешен министър при неотдавнашно разместване на кабинета. Същевременно премиерът му Жан Кастекс отхвърли идеята за поправки за колонизираните от Франция региони, включително Северна Африка и Сахел, откъдето идват много от мюсюлманите в страната.
Мюсюлманската общност във Франция е широка, а формулирането на мнение е трудно заради ограниченията за събирането на етични и религиозни статистически данни.
Стремежът на страната към универсализъм и интеграция затруднява навлизането в обществения живот на хора, които се идентифицират с някаква религия, казва Хаким Ел Каруй, съдружник в базирания в Париж институт „Монтен“.
Допитвания по поръчка на френския седмичник Journal du Dimanche и на сатиричното списание Charlie Hebdo, което през 2015 г. стана мишена на терористична атака, миналата година показаха, че близо половината от френските мюсюлмани под 25 години споделят това мнение.
„Обществото поставя на мюсюлманите двойни вериги. Говорете, но също така не показвайте религията си публично“, казва Ел Каруй.
Самият той е олицетворение на успеха във Франция и отбелязва, че ислямът представлява връзка с корените на семейството му. Майка му е протестантка, баща му е мюсюлманин от тунизийски произход. Ел Каруй е бивш банкер, който работи в Rothschild по едно и също време с Макрон. Двама от чичовците му са били министри в Тунис преди бунта, който предизвика Арабската пролет. Ел Каруй бил съветник на бившия премиер Жан-Пиер Рафарен.
06:30 | 14.09.22 г.