Германия и България са възпрепятствали налагането на по-строги санкции срещу Турция по време на срещата на върха на ЕС в четвъртък (10 декември), споделят дипломатически източници пред Euractiv.
„Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха европейските лидери, които открито се противопоставиха на санкциите срещу Анкара“, изтъкват източниците.
Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също са били против такива санкции, без да изразяват това открито, допълват източниците.
Австрия е подкрепила санкциите, докато Франция, която искаше строг отговор от страна на ЕС срещу Анкара, е съобщила, че смекчава реториката си по време на срещата.
Според заключенията лидерите на ЕС осъждат турската агресия и едностранните ѝ действия в Източното Средиземноморие. На практика обаче те заемат мека позиция, като предоставят на Анкара още три месеца гратисен период.
Все пак европейските лидери решиха да добавят нови имена на турски лица и компании към черния списък, който понастоящем съществува за „неразрешените“ турски газови сондажи край Кипър.
На приключилата среща на върха европейските лидери разшириха списъка със санкционирани физически лица и се договориха за изготвяне на доклад до март 2021-ва година за състоянието на отношенията между Турция и Европейския съюз в сфери от политиката до търговията. Освен това Брюксел обяви, че ще координира действията си спрямо Анкара с новата администрация на Съединените щати.
Президентът Реджеп Ердоган пък благодари на тези държави членки, които са се допринесли за смекчаване на санкциите.
"Разумните страни членки на ЕС предотвратиха играта срещу Турция. И на следващата срещана върха през март има очакване, че този въпрос отново ще бъде обсъждан. Трябва ясно и открито да кажем: Не е възможно да бъде решено нищо срещу Турция на следващата среща на върха в Брюксел", изтъква Ердоган.
10:40 | 14.09.22 г.