ЕС ще намали въглеродните емисии с поне 55% до 2030 г.

Лидерите на Европейския съюз се разбраха за намаляване на емисиите въглероден диоксид с поне 55% до 2030 година. Досегашната цел на общността беше за намаление от 40% спрямо нивата от 1990 година.

Това е стъпка в изпълнението на амбициозните цели на ЕС за нулеви въглеродни емисии от общността до 2050 година.

Решението днес дава силен коз в ръцете на Урсула фон дер Лайен по време на срещата на ООН за климата, която ще се проведе на 12 декември, пише Politico.

Преговорите по сделката за климатичните цели продължиха цялата нощ, допълва още изданието. По време на тях Полша, Чехия и Унгария са поискали повече яснота как точно ще бъде постигнато намалението на емисиите. Те са настоявали, че орязването ще трябва да бъде компенсирано финансово и регулаторно.

Няма План Б

Няма План Б за климата, писа в Twitter френският президент Еманюел Макрон и допълни, че времето до 2030 година е ограничено и призова за общи действия, за да бъдат изпълнени тези цели.

Също в своя Twitter акаунт председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен отбеляза, че решението отваря вратите за изпълнението на амбицията за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 година.

À la veille du 5e anniversaire de l’accord de Paris, nous, Européens, nous engageons à réduire d’au moins 55% nos émissions de gaz à effet de serre d’ici 2030. 10 ans, c’est demain. Alors mettons tout en œuvre pour réussir. Maintenant. Tous ensemble. Car il n’y a pas de plan B !

Сега намалението на емисиите трябва да получи и благословията на Европейския парламент. Европейските депутати обаче преди време излязоха с резолюция, че намаляването на въглеродния диоксид трябва да бъде с поне 60 на сто спрямо нивата от 1990 г.

На този етап все още не е ясно какви промени са договорени в Зелената сделка на базата на увеличението на целите за намаляването на емисиите. Страните, които разчитат на въглищата за осигуряване на енергия, сред които и България, вече поискаха повече парични компенсации.

Според източници в Брюксел България и Чехия са поискали и право да използват европейските средства за финансиране на ядрени проекти или газификация. Досега ЕС позволява пари от фондовете за енергиен преход да се използват само за възобновяеми енергийни източници.

Планираше се Фондът за справедлив преход, по който ще се компенсира затварянето на въглищните мощности, да разпредели 7,5 млрд. евро, но се очаква тези средства да привлекат още милиарди частни инвестиции и заеми от финансови институции.