Европейският съюз (ЕС) трябва да се откаже от въглищата до 2040 година, посочи в изказване пред Европейския съвет за външна политика генералният секретар на ООН Антонио Гутереш. Страните от ОИСР в общността трябва да се откажат от съществуващите си въглищни мощности до 2030 година, а останалите - до десет години по-късно.
Още веднага ЕС трябва да спре да инвестира във въглища както в рамките на общността, така и в трети страни, призова още Гутереш.
По този начин общността ще "покаже на останалия свята как може да се постигне климатична неутралност и устойчивост при гарантиране на просперитет".
Ръководителят на ООН отчете в своето обръщение, че страните от ЕС ще инвестират 1,85 трилиона евро в мерки и технологии, с които да бъде постигната въглеродната неутралност на държавите до 2050 г.
Призивите на Антонио Гутереш едва ли са много приятни за някои от членовете на общността. Въглищата се използват масово в Германия, която засега планира да се раздели с тях през 2038 година, както и в Полша и България, които дори не са определили конкретна дата за отказ. Германия разчита на въглищата за производство на 1/3 от потребяваната енергия в страната, отчита европейското издание Politico.
Данните за България пък показват, че 40% от електроенергията в страната се произвежда от въглищни централи. През зимата техния дял се увеличава съществено (до почти 60 на сто).
"ЕС е лидер в областта на действия за климата", заяви още Антонио Гутереш пред Европейския съвет за външна политика и призова общността да покаже, че икономическият растеж е възможен и при намаляване на емисиите. "ЕС може да бъде солидарен с най-засегнатите страни по света. Ние аплодираме климатичните усилия на ЕС, но все още сме до никъде преди финалната линия", категоричен беше генералният секретар на ООН.
В своето изказване той припомни, че на 12 декември ще се проведе срещата за климатичните промени, на която ще бъде отбелязана петата годишнина от Парижкото споразумение и "светът ще очаква ЕС да бъде лидер в действията по климата".
Коментарът на Антонио Гутереш вероятно ще окаже натиск на лидерите на ЕС по време на тяхната среща, планирана за 10-11 декември. Въпреки заявките държавите от общността още не са готови да приемат по-съществено ограничение на емисиите въглероден диоксид.
Засега целта е за намаляване с 40% спрямо нивата от 2010 година до 2030 година. От Европейската комисия обаче предлагат по-съществено намаление - с поне 55%, а в Европейския парламент са още по-амбициозни с цел от поне 60% намаление.
На този етап членовете на ЕС още не могат да се разберат за орязването на емисиите. Позицията на България например е, че за по-амбициозните цели са необходими и компенсации за регионите, разчитащи на въглищата.