Икономическото развитие в България е белязано от неблагоприятното въздействие на пандемията от COVID-19. Ограничителните мерки засегнаха негативно предлагането в редица сектори. Разполагаемият доход на домакинствата пострада, а ограниченията доведоха до ръст на спестяванията на населението, се казва в есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана днес.
Независимо от това спадът на потребителските разходи беше ограничен от продължаващото увеличение на заплатите и относително слабото въздействие върху потреблението в повечето засегнати сектори.
Инвестиционната активност значително намалява през първата половината от 2020 г. Износът на стоки също започна рязко да намалява през март 2020. Признаци за възстановяване на износа за пазарите в ЕС започват да се забелязват от май 2020 г., но износът към трети страни не се е подобрил. Задаващата се втора вълна на пандемията тежи върху възстановяването му през четвъртото тримесечие на 2020 г. и първото на 2021 г.
Очаква се икономическото възстановяване да изведе икономиката до предкризисните нива през 2022 г. По-конкретно ЕК прогнозира, че БВП на България ще се свие с 5,1% през 2020 г., след което икономиката ще се насочи към разширяване с ръст от 2,6% през 2021 г. и 3,7% през 2022 г.
И износът, и потреблението, се очаква да допринесат положително за разширяването на икономиката през следващите две години.
През 2021 г. инвестиционната активност се очаква да се възстанови само отчасти заради все още голямата несигурност. С увеличаване на инвестициите през 2022 г. икономическият растеж ще се задвижи главно от вътрешното търсене.
Равнището на безработица се е увеличило значително от началото на пандемията с COVID-19. Най-много загубени работни места има в секторите хотелиерство и хранителни услуги, се посочва в доклада.
След рязко увеличение през първата половина на годината равнището на безработица се очаква да остане 5,8% през 2020 г. Частичното възстановяване на заетостта вероятно ще се случи през 2021 г., когато равнището на безработица може да падне до 5,6%.
Очаква се инфлацията да отслабне до 1,2% през 2020 г. и след това постепенно да се ускори до 1,4% през 2021 г. и 1,8% през 2022 г. През следващите две години инфлацията ще бъде задвижвана главно от сектора на услугите, продължавайки възходяща тенденция през последните години.
Сред мерките на българското правителство с последиците от пандемията в доклада се посочват по-високото възнаграждение за медицински служители и охранителни органи, субсидии и социални схеми, които се оценяват на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Въпреки мерките и влошената икономическа перспектива бюджетът в парично изражение остава с излишък през около две трети от годината. До края на 2020 г. обаче се очаква общото салдо да стане отрицателно, достигайки около 3% от БВП.
През 2021 г. бюджетният дефицит също се прогнозира да е около 3% от БВП, след което се очаква да намалее до около 1,5% от БВП през 2022 г., главно поради отпадането на спешните мерки.
Тази прогноза не включва никакви мерки, финансирани от Фонда за възстановяване и устойчивост. Очаква се държавният дълг да се увеличи с повече от 5 процентни пункта, като надхвърли 25% от БВП през 2020 г. и достигне 26,5% от БВП през 2021 г., преди да се върне към низходяща тенденция през 2022 г.
03:39 | 14.09.22 г.