Примерът на Мадрид показва: Блокадите сами по себе си не помагат

Правителствата по целия свят се страхуват от нови блокирания с оглед на нарастващия брой заразени. Те търсят по-малко драстични алтернативи за икономиката и населението, а ръководителят на германския институт Robert Koch Лотар Вилер например предложи да се отделят по-малки рискови зони.

„Мобилността е един от двигателите на тази пандемия“, каза той.

За такива блокирания има мощен модел за подражание: Ухан. През миналата година световната общественост с ужас наблюдаваше как Китай заключва жителите на мегаполиса, защото там се появи нов вирус. Но планът проработи - днес ежедневието в града се върна. 

Това трябваше да стане и в Мадрид. След като регионът на испанската столица отчиташе най-висок дял на заразяване в цяла Европа от седмици, градът и осем предградия бяха изолирани от останалата част на страната от началото на октомври. Примерът обаче показва, че блокирането само по себе си не е гаранция за успешна борба с вируса, а успехът на блокадата на Мадрид е най-малкото спорен, пише в свой анализ германският Handelsblatt.

Ежедневието в блокирания регион продължава както обикновено. 3,2 милиона жители могат да се движат свободно в границите на града. Баровете и ресторантите са отворени само до 23 ч. Те трябва да осигуряват отстояние между клиентите и нямат право да настаняват повече от шест души на маса. И който не желае да иде до вилата си в Сиера или на морето, ще води напълно нормален живот.

Съвсем различно спрямо март, когато в Испания в сила бе един от най-строгите комендантски часове в Европа: От вкъщи можеше да се излиза само поединично, само за пазар, за ходене на работа или на лекар. Дори децата бяха затворени в апартаментите в продължение на седмици, тъй като разходките и игрите на чист въздух също бяха забранени. Улиците на иначе оживената столица бяха напълно пусти.

Уличните кафета са препълнени

Сега е различно. На пръв поглед само многото празни магазини показват силната икономическа криза - уличните кафенета все още са добре запълнени. Колкото и приятен да е този тип затваряне, има съмнения относно неговата ефективност.
 Един от проблемите е липсата на контрол. 7000 полицаи и военни служители трябва да наблюдават входовете и изходите на града. На практика обаче често не могат да се видят. А някои хора казват, че са излизали от Мадрид в рамките на Испания без никакви проблеми - в средата на предполагаемата блокада.

През втория уикенд на октомври, който е класически удължен уикенд заради официален празник на следващия понеделник, пътният трафик към и от столицата е спаднал с 52 процента в сравнение с удължен уикенд през октомври 2015 г. Той обаче е спаднал с 24 процента в северозападната част на страната, където нямаше ограничения. Кризата с коронавируса очевидно отне желанието за пътувания на испанците.

Липсва доверие към данните

Дори погледът върху информацията за заразените не дава ясни доказателства за успеха на забраната. Вярно е, че новите заразени са паднали от 287 на 100 000 жители за една седмица в края на септември до 195 случая в момента.



Но тъй като първоначално регионалното правителство категорично се противопостави на пълното блокиране, в нажежения политически климат сега витаят подозрения, че просто се тества по-малко, така че броят на инфекциите да спадне. „Притеснен съм от намаляването на PCR тестовете, които са паднали с 40 процента в Мадрид“, заяви испанският министър на здравеопазването Салвадор Иля преди няколко дни. Регионалното правителство в Мадрид се аргументира, че сега използва новите бързи антигенни тестове.

Танцът около цифрите озадачава дори експертите: „В момента никой не знае каква е реалната ситуация. Това много ни тревожи“, казва Ангела Ернандес Пуенте, вицепрезидент на Мадридския медицински профсъюз Amyts. "За политиците партийно-политическата борба е по-важна от борбата с вируса”, казва още тя.