Държавите от Европейския съюз се споразумяха за реформа на многомилиардната селскостопанска политика. След почти двудневни преговори министрите на земеделието на страните членки се съгласиха на компромисно предложение от страна на германското председателство на Съвета на ЕС в Люксембург в сряда сутринта. Тъй като Европейският парламент също иска да определи окончателното си одобрение тази седмица, след това двете институции могат да започнат преговори помежду си.
Тъй като Германия ще бъде лидер на държавите от ЕС до края на годината, федералният министър на земеделието Юлия Клокнер (CDU) ръководи преговорите. След часове на разговори в по-малки формати тя влезе в пленарната зала с останалите министри във вторник вечерта около полунощ с ново компромисно предложение и след допълнителни подобрения беше постигнат компромис, предаде DPA.
При аграрната реформа става дума за стотици милиарди евро - и по този начин - за най-голямото перо в бюджета на ЕС, понастоящем оценявано на 387 млрд. евро за следващите седем години. Много фермери са зависими от директните плащания от Брюксел, но в същото време се страхуват от прекомерни екологични разпоредби. Държавите от ЕС преговаряха за реформата на срещата в Люксембург от понеделник сутринта.
През 2018 г. ЕК предложи цялостна реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) за годините 2021 до 2027. Сега има преходна фаза за следващите две години, така че новите правила да влязат в сила едва през 2023 г. Според предложението на ЕК държавите трябва да имат, наред с други неща, по-голяма свобода по отношение на начина, по който искат да постигнат редица конкретни цели - като опазване на природата, опазване на климата и осигуряване на качеството на храните. За тази цел всяка от тях трябва да създаде национални планове, които следва да бъдат одобрени от ЕК.
Според Съвета на държавите членки постигнатият компромис предвижда всички земеделски производители в бъдеще да бъдат обвързани с по-високи екологични стандарти. Дребните фермери следва да бъдат подложени на опростен контрол, "който би намалил административната тежест и в същото време ще осигури техния принос към целите за околната среда и климата". Земеделските стопанства до 10 ха ще бъдат освободени от прилагане на стандарта за диверсификация на културите и екологично насочени площи (ДЗЕС 8 и ДЗЕС 9).
Запазва се настоящото ниво на обвързаната с производството подкрепа - 13+2 % от общия пакет директни плащания въпреки предложението на Европейската комисия за намаляването ѝ в новия програмен период. Освен това, по настояване на България в следващия програмен период се запазва и Преходната национална помощ (ПНП). До 2023 г. тя ще бъде на нивата от 2020 г. , а от 2024 г. ще продължи с намаление от 5% годишно.
Освен това държавите трябва да предложат „екорегламенти“, т.е. спецификации за околната среда, които надхвърлят задължителните изисквания. Ако фермер ги изпълни, той получава допълнителни пари.
Дали самите държави трябва да бъдат задължени да предлагат тези така наречени екосхеми и колко пари трябва да запазят за тях, беше обсъждано до самия край. Сега компромисът предвижда, наред с други неща, че страните от ЕС трябва да резервират 20 процента от директните плащания на земеделските производители за екологични разпоредби - включително по време на двугодишната „учебна фаза“ (преходния период). Предвидена е и допълнителна гъвкавост, т.н. „двугодишна фаза на обучение“, при която неусвоените средства при прилагането на новите еко схеми ще могат да се прехвърлят към други необвързани мерки в рамките на първи и втори стълб.
Българските предложения
В следващия програмен период се запазва изключването от механизма за финансова дисциплина за бенефициери, които получават директни плащания до 2 000 евро. Според постигнатото споразумение и отново по предложение на България, подпомагането в други сектори чрез оперативни програми на организации и групи производители, е увеличено от 5% на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция. В проекта на регламент беше отразено решението, взето от лидерите на държавите членки на Европейски съвет, за доброволно прилагане на таван на директните плащания над 100 хиляди евро. Таваните ще се отнасят само за СЕПП, като се запазва възможността за приспадане на разходите за труд, свързан със земеделската дейност. Всяка държава членка може да вземе решение до 1% от директните плащания да се обвържат с участие на бенефициентите и в инструментите за управление на риска. Искането на българската делегация за продължаване на преходната помощ не беше отразена в пълнотата й, както и предложението за гъвкавостта на зелените бюджети от първи стълб. Поради тази причина Българската делегация гласува „въздържал се“.
Европейският парламент договори ключовите точки Късно във вторник вечерта Европейският парламент също договори ключови точки от реформата. Според договорката поне 30 процента от преките плащания трябва да бъдат запазени за екорегламенти. Това са екологични изисквания, които надхвърлят задължителните правила, а ако даден фермер ги изпълни, той получава допълнителни пари.
Евродепутатите одобриха и изменение за увеличаване на санкциите за онези, които многократно нарушават изискванията на ЕС. Най-малко шест процента от националния бюджет за директни плащания трябва да бъдат разпределени за подпомагане на малки и средни ферми. Почти една трета от парите, предназначени за развитие на селските райони, са насочени към мерки за опазване на околната среда и климата.
Предложението, внесено от трите най-големи политически групи - християндемократите, социалдемократите и либералите, също срещна силна критика. Според него опазването на околната среда и климата не се вземат предвид в достатъчна степен. “Трите парламентарни групи се наложиха срещу климата", написа депутатът от Зелените Михаел Блос в Twitter.
Експертът по земеделие от Greenpeace Ласе ван Акен нарече компромиса „Greenwashing от най-лошия вид“ - с други думи, опит да се придаде на реформата екологично лице без основателни причини за това. „Повечето от парите на данъкоплатеца продължават да текат под формата на директни плащания без екологични разпоредби, от което се възползват особено големи компании“, казва ван Акен.
До последно темата бе силно противоречива сред депутатите. Поради повече от 2000 изменения те вероятно ще се споразумеят за обща позиция едва в края на седмицата. Очаква се тогава да започнат триалозите между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия.
*Допълнено с позицията на България
11:26 | 14.09.22 г.