Обръща ли се Германия срещу Русия?

Германия вече не е толкова добра спрямо Русия.

През последните седмици Германия помогна за спасяването на руския опозиционен лидер Алексей Навални и обвини Москва за отравянето му; опъна червен килим за Светлана Тихановская – беларуската опозицонерка, която се опита да свали един от сателитните режими на Русия, и обвини страната в дирижирано от властите показно убийство на германска територия. И ако това не е достатъчно, Берлин настоява за санкции срещу руски държавни представители.

Всичко това наподобява сблъсък и се отдалечава от десетилетния подход на Германия, който се опитва деликатно да примами Русия към по-продуктивни взаимоотношения. Дали Германия се обръща срещу Русия? Или този антагонизъм от последните седмици не трябва да се приема сериозно, пита Ана Зауербрей в материал  за в. New York Times?

Дългогодишният германски подход, известен като Wandel durch Annäherung („промяна чрез сближаване“), разработен през 60-те, за да облекчи напрежението в Студената война, бе ясен. Ако Германия помогне за подобряването на икономическата ситуация и гражданското общество в Русия, то страната ще се модернизира и ще стане по-демократична и склонна на сътрудничество. Близките икономически връзки ще намалят риска от въоръжени конфликти и ще дадат на Берлин политическо преимущество.

Тази стратегия се прилагаше десетилетия. През 2008 г. тогавашният външен министър и настоящ президент Франк-Валтер Щайнмайер обяви „Партньорството за модернизация“, което да помага за установяването на европейски модел на мир „от Атлантическия океан до Владивосток“.

Но след като президентът Владимир Путин се обърна към ревизионисткия национализъм и затегна юмрука на властта си, тази политика започна да изглежда далеч по-малко ефективна. Руското анексиране на Крим през 2014 г. и кибератаката срещу германския парламент миналата година дълбоко навредиха на двустранните отношения. От тогава насам Русия успа да посее дезинформация в Европа, намеси се в Сирия и разпали конфликта в Либия.

И с всяко нейно следващо действие мантрата „промяна чрез сближаване“ звучи все по-кухо.  За мнозина привържениците й изглеждаха наивни или идеологически обременени (или по-лошо). Сред германските политици раздялата с илюзиите и гнева растат – в не по-малка степен и за канцлера Ангела Меркел, чието посещение край болничното легло на Навални бе нехарактерно смела демонстрация на нейните чувства.

Така че новият конфронтационен стил на Германия не трябва да е напълно изненадващ. „Отравянето на г-н Навални със сигурност бе катализатор“, смята Лиана Фикс, програмен директор по международните въпроси на фондация Körber-Stiftung. Макар да не бележи нов етап в германския подход спрямо Русия, отравянето на Навални показва колко ерозирали са двустранните отношения.

Но дългогодишните традиции във външната политика не могат да бъдат приключени с лекота. Промяната чрез сближаване все още е свещен принцип за някои фракции в Социалдемократическата партия, както и в много провинции в Източна Германия. Редица бизнеси, не само тези, които обслужват източноевропейски и централноазиатски пазари, също силно подкрепят поддържането на добри отношения с Русия, също както и ориентираните към бизнеса крила на Християндемократическия съюз.

Истината е, че Германия е разделена по въпроса за това как трябва да подхожда спрямо Русия. През изминалите седмици по-войнствени гласове излязоха начело. Но Германия не преобръща отношенията си с Русия, поне не още.

Това личи най-ясно в дебата за газопровода „Северен поток 2“. Почти завършеният проект за 11 млрд. долара, който се простира от руския бряг край Санкт Петербург до Германия, е олицетворение на специалните отношения между двете страни. Но на международната сцена среща силно неодобрение.

За САЩ и повечето европейски държави това е поредният възмутителен опит за увеличаване на руското влияние. За Украйна и източноевропейските съседи на Германия газопроводът дава на Русия опасен инструмент, с който да упражнява контрол върху енергийните доставки на региона.

В самата Германия скептицизмът около проекта нараства в последно време. Когато Навални бе отровен, изби на повърхността.Германският външен министър Хайко Маас изрази надежда, че „Русия няма да ни принуди да променим позицията си за „Северен поток 2“. Това бе първият път, когато член на кабинета се изказа против проекта. Меркел също подкрепи коментара.

Но не се стигна по-далеч. Правителството изглежда прави крачка назад и проектът продължава. Въпреки че „Северен поток 2“ все още може да бъде спрян, рискът ще е съществен. Първо, най-вероятно ще има ответно – и скъпоструващо – съдебно дело. Второ, ще има и неминуемо политическо влошаване на отношенията. Но може би най-важното е, че спирането на „Северен поток 2“ ще е ясен, недвусмислен сигнал, че Германия се обръща срещу Русия.

Вместо това, засега, Германия сърси подкрепа от своите европейски партньори. В понеделник външните министри на Европейския съюз одобриха предложението на Германия и Франция за налагане на санкции срещу руски държавни лица във връзка с отравянето на Навални. Превръщането на конфликта в европейски въпрос е умен ход. Целта на Путин е да разедини ЕС – това е шанс за Европа да отговори с единен глас.

 Но Германия няма да може да отстъпи докрай. Конфронтацията може вече да се е разразила твърде много. Путин е малко вероятно да забрави – или прости, действията от последните седмици. И предвид това, че Русия трябва да се бори с коронавируса у дома и с конфликтите у съседите си, то няма съмнение какво ще последва. Германия трябва да е готова и да знае как ще отговори.