Испания плаща висока цена за разбитата си политическа система и бързо се превръща в проблемното дете на еврозоната, пише Bloomberg.
Преди време Италия беше изложена на по-голям риск. Но сега представители на Германия, икономическия двигател на региона и страната, която насочва най-много пари към възстановителния фонд за справяне с последиците от COVID-19 на Европейския съюз, се тревожат от лошия начин, по който Испания се справя с пандемията.
Ръстът на заразените от края на лятото показа порочните партийни разделения в страната, като представители на дясноцентристката регионална администрация в Мадрид оспорват яростно новите ограничения, наложени от социалистическото правителство в Испания. Резултатът е излизаща извън контрол здравна криза.
„Това е политическа война и политиците водят кампании вместо да действат обединени срещу пандемията“, коментира Мануел де Кастро, лекар в болница 12 de Octubre в Мадрид и синдикален лидер. „Нямаме лидери и ясна верига на управление“, допълва той.
Години наред ръководителите на останалата част от Европа си затварят очите за жлъчността и дисфункциите в Испания, тъй като икономиката растеше. Но след като четвъртата по големина икономика в еврозоната изпадна в най-тежката рецесия в Европа до момента, те са принудени да отправят по-внимателен поглед.
Според запознат с разговорите източник в правителството в Берлин има реално притеснение от ефект на доминото в други страни членки, включително Германия.
След връхлитането на вируса държавните администрации в цял свят бяха подложени на изпитание. Испания и Италия бяха първоначалните епицентрове на пандемията в Европа. Макар че Италия изглежда се справя с втората вълна, същото не може да се каже за Испания.
Страната няма стабилно правителство от 2015 г. насам. Но има степен на удовлетвореност от способността й да се справя предвид факта, че икономиката се движи на автопилот благодарение на силните потребителски разходи и рекордния брой на туристите.
Премиерът Педро Санчес също беше доволен това лято, когато обяви прибързано победа над вируса. Оттогава политици опитват да отбележат точки и да избегнат вината за новите ограничения в ежедневния живот след резкия ръст на заразените.
Той превърна испанската столица в новото глобално огнище на вируса. Испания отбеляза спад на икономиката си с 18% през второто тримесечие и положението може да се влоши още повече, ако властите не овладеят бързо разпространението.
В същото време икономическите разходи растат.
Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че съживяването на Испания е подложено на натиск, а рисковете стават все по-големи. Испанската централна банка прогнозира, че икономиката може да се свие с 12,6% тази година.
Лидерите на ЕС предприеха бързи действия в опит да помогнат на тежко пострадали страни като Испания да се възстановят, като одобриха пакет от възстановителни мерки на стойност 750 млрд. евро (879 млрд. долара). Но продължаващите разногласия рискуват да забавят отпускането на средствата.
Освен обичайните въпроси, с които повечето страни трябва да се справят – как да балансират исканията на бизнеса и на служителите, на младите хора и на пенсионерите, Испания е изправена пред два фундаментални въпроса, които традиционните партии не искат да разрешат – какво да се прави с монархията и с Каталуния.
Противопоставянето на кралското семейство е стимулирано от десетилетните скандали около бившия крал Хуан Карлос, но отварянето на тази конституционна рана може да предизвика нов дебат за референдум за независимостта на Каталуния.
Испания е уязвима. Тежките последици след финансовата криза вече разрушиха старата двупартийна система, която направи възможно гладкото предаване на властта между левицата и десницата 35 години след завръщането на демокрацията.
А разделенията попречиха на възникването на нов консенсус за това как трябва да бъде управлявана Испания, оставяйки поредица от слаби, миноритарни правителства.
Страната имаше четири правителства за пет години и в момента работи с бюджет от 2018 г., който беше написан от предходното консервативно правителство. Милиони жители на Мадрид в момента живеят със строги ограничения на ежедневния си живот, които влязоха в сила след открит конфликт между Санчес и лидера на Мадридска област.
Консерваторката Исабел Диас Аюсо първоначално заплаши да не задейства ограниченията. „Ние сме единствената страна в света, в която правителството обвинява само столицата“, каза тя в четвъртък. „В останалите страни президентите запретват ръкави и работят с администрациите си, не обвиняват всички останали под тях“, допълни Аюсо.
Когато пандемията връхлетя през март, Санчес обяви извънредно положение, което позволи на правителството му да поеме правомощия от местните администрации. С утихването на вируса той им позволи на управляват повторното отваряне на икономиките си, но с връщането на учениците в училище броят на заразените нарасна, особено в Мадрид.
Санчес поиска от Аюсо да овладее вируса. Тя, от своя страна, обвини лявото му правителство в нарочването на областта й, защото се управлява от основната консервативна опозиционна група, Народната партия. Левият министър на здравеопазването Салвадор Иля поиска от всички „да се вслушат в науката“ и допълни, че „това не е идеологическа битка“.
Управлението на пандемията от Аюсо е противоречиво от самото начало. През май тя самата се зарази и се самоизолира в луксозен мезонет в Мадид. Ръководителката на здравната служба в региона подаде оставка, защото не беше съгласна с управлението на кризата от Аюсо.
Същевременно медици твърдят, че няма достатъчно приложения за проследяване на контактите, лекари и медицински сестри.
„Изстискват ни като лимони. Стигаме до етап, в който губим търпение, толерантност, устойчивост“, казва Палома Тамаме, лекар в Спешна помощ в Мадрид.
14:22 | 13.09.22 г.