Енергийните общности ли са бъдещето на възобновяемите енергийни източници?

Налице е нова тенденция при възобновяемата енергия с доста идилично звучащ термин: енергийни общности. Тези общности са създадени като модел за смелия нов свят на произвеждащите потребители - индивиди, които не само взимат енергия от мрежата, но я връщат обратно в нея чрез своите лични устройства за производство на енергия, най-често соларни панели. Тези „потребители“ променят начина, по който комуналните услуги функционират в общността и си взаимодействат с нея, и повдигат въпроси за това как да продължим напред в бързо променящия се енергиен пейзаж, пише Oilprice.

Има няколко подхода към тази енергийна еволюция. Един от тях е използването на блокчейн технология за ефективно и прозрачно управление на взаимодействието на потребителите с местната енергийна мрежа. Блокчейн пасва добре на бързия растеж на децентрализираното генериране на енергия (DER) и потребителите, които произвеждат повече енергия, отколкото могат да консумират, и следователно я подават обратно в мрежата. 

Въпреки че тези производители-потребители извършват революция в начина, по който енергийният пазар работи в малък мащаб, те остават микрокосмос на установения пазарен модел, тъй като тяхната покупко-продажба на енергия остава под контрола на компаниите за комунални услуги. Въпреки това, с въвеждането на децентрализираната мрежа на блокчейн технологията, производителите и потребителите най-накрая ще могат да се възползват от тази система и да търгуват с енергия директно в определена зона. 

Друг отличителен подход към елемента на произвеждащите потребители на развиващите се енергийни пазари са именно енергийните общности, които се появиха като особено популярна идея съвсем наскоро. По-рано тази година Европейската комисия (ЕК) публикува доклад от 60 страници за нововъзникваща тенденция в рамките на сектора на възобновяемата енергия, известна като енергийни общности. Докладът разделя тези енергийни общности на две различни категории: „възобновяеми енергийни общности“ и „граждански енергийни общности“.

Като цяло в доклада се посочва, „енергийните общности могат да се разбират като начин за„ организиране “на колективни енергийни действия около открито, демократично участие и управление и осигуряване на ползи за членовете или местната общност.“

Съвременните конвенционални енергийни системи могат да се възползват в редица начини чрез прилагането на енергийните общности. Тези общности могат да внесат гъвкавост в локалните мрежи и „да облекчат необходимостта от традиционни надстройки на мрежата“. Хетерогенността на системите на енергийните общности ги прави трудни за стандартизиране, но също така предлага по-устойчиви и съобразени модели, които са създадени така, че да отговарят най-добре на общностите, които обслужват. „Клиентите могат също да се възползват от по-ниските цени на енергията и достъпа до частен капитал от инвестиции за възобновяеми източници чрез гражданско участие“, се казва в доклада на ЕК.

Лесно е да се разбере защо Европейският съюз (ЕС) е нетърпелив да интегрира модели на енергийната общност в своите планове - само за 30 години се очаква, че почти половината от всички домакинства в блока ще произвеждат възобновяема енергия. „Енергийните общности ще останат до голяма степен свързани с енергийната система, въпреки че могат да се прилагат самостоятелни системи, например на острови или в отдалечени райони. Тяхното интегриране в енергийната система трябва да бъде направено по икономически ефективен начин, като се отчитат реалните спестявания в енергийната система като цяло и се предоставя стойност на всички клиенти “, изтъква още ЕК.

И докато Европа планира да създаде рамка за интеграция на енергийните общности в бъдещото енергийно управление на ЕС, Чили успява да я изпревари. Чилийското правителство току-що представи нов план за децентрализирано производство на енергия, който ще бъде пуснат в действие до 6 ноември. Тези нови правила „ще предоставят възможността за достъп до системи с производствена мощност не по-голяма от 300 kW на множество потребители. Такива енергийни общности ще позволят на потребителите да координират споделен фотоволтаичен масив с единична мрежова връзка, за да върнат излишната мощност обратно в електрическата мрежа".

Тази идея е част от плана за зелено стимулиране на страната, който има за цел да възстанови националната икономика след щетите, нанесени ѝ от пандемията от COVID-19.

Решението на Чили е в съответствие със световната тенденция за икономическо възстановяване, основаващо се на чиста енергия и „зелени стимули“.