Европейският съвет ще решава как пет държави ще преодоляват дефицити със закона

„Предполагам, това е лично мое мнение, че препоръките на ЕК, ще са вместо да вземат пари, ще се ограничи харченето в области, в които ще се решават дефицити във върховенството на правото, коментира тя.

Експертът уточни, че Европейският съвет, а не ЕК, ще формулира препоръките към петте държави с проблеми – България, Унгария, Полша , Румъния, като петата страна може да е Словакия, или Хърватия, в зависимост дали съдебната система или медиите ще се окажат по-важни като критерий.

"В доклада за върховенството на закона и плурализма на медиите Комисията се постара да достигне по-висока степен на обективност и по този начин обезличи собствените си оценки. Общата методика на оценяване, която е извън традициите и правосъдните системи на отделните страни членки, този път беше достатъчно дипломатична, тъй като отделното национално правосъдие е изключително деликатна сфера и не е в компетентностите на ЕК да дава директни насоки, посочи тя.

Николова припомни, че през 2014 г. по време на комисията "Юнкер" беше изготвен доклад за корупцията, като след две години трябваше да бъде изготвен втори.

„Но до втори доклад така и не се стигна, тъй като отделните страни отправиха критика най-вече към тези от Централна и Източна Европа, че Комисията прекрачва правомощията си", разкри Юлиана Николова. Именно това е причината, според нея, в доклада да липсва финансово рестриктивен механизъм, който да обвързва размера на субсидиите за отделните държави членки по мащабния спасителния план на ЕК и степента на върховенството на закона.

"Преди време Урсула фон дер Лайен се опита да прокара такъв механизъм, който при установяване на нередности или дори провал на дадена съдебна система, да бъдат намалени парите, които държавата получава от европейския бюджет, като мярката да може да бъде отменена при квалифицирано мнозинство в Eвропейския съвет. След  отзвук от редица страни, включително Германия, сега подобна мярка вместо да бъде отменена, трябва да бъде въведена с подобно мнозинство, обясни директорът на портал Европа.  - Фон дер Лайен и Германия в момента са притиснати от времето, тъй като следващият програмен период свършва след три месеца и все още държавите членки не са получили одобрение от Европейския парламент и Европейския съвет по отношение на механизма за възстановяване."

Но интересният аспект, който Николова посочи в доклада, е това, че Комисията за първи път публикува цялостния принос на националните власти въз основа на техните отговори по методически въпросник, от които "много малка част са публикувани едно към едно, т.е. създава се впечатление за по-голямо доверие от страна на ЕК при направените проверки".

Що се отнася до вчерашното гласуване на резолюцията на Комисията по граждански права и свободи (LIBE) в ЕК, която настоява България да продължи да бъде под силен мониторинг, Юлиана Николова е на мнение, че "инструментът може да бъде по-силен спрямо предходните, тъй като българската държава беше свикнала механизирано да получава препоръки и в отговор правеше екшън-планове, в които се отчитаха напредък“.

Директорът на портал Европа коментира, че впоследствие се оказваше, че напредъкът не е достатъчен и отново започваше процедурата по отговор.

Защо толкова деликатно ЕК коментира проблемите за върховенството на закона в доклада за България? Ще проработи ли изискването за промени в България без външен натиск?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.