Гърция и Турция се договориха за мерки за намаляване на риска от случайни военни инциденти в Източното Средиземноморие, където двете страни-членки на НАТО са въвлечени в спор за териториални води, предава Bloomberg.
Споразумението е постигнато в момент, когато лидерите на Европейския съюз се срещат в Брюксел, за да обсъдят проучвателните дейности за енергийни източници на Турция в спорния регион. Спорът предизвика опасения от военна конфронтация между Турция и Гърция, които имат ключови позиции на югоизточния фланг на НАТО.
Двете страни са се договорили за механизъм, установен в централата на НАТО в белгийската столица, който включва гореща линия за избягване на морски или въздушни конфликти, става ясно от съобщение на сайта на алианса.
„Механизмът за сигурност може да помогне за създаването на пространство за дипломатически усилия за разрешаване на спора и сме готови да го развием допълнително“, коментира генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в комюникето.
Турското министерство на отбраната съобщи, че Турция и Гърция са постигнали взаимно разбирателство по „основни принципи“ в резултат на разговорите. То допълни, че следващата среща за обсъждане на техническите подробности за координация в Източното Средиземноморие ще се проведе на 5 октомври също в централата на НАТО, пише Ройтерс.
Напрежението между конкурентите в региона се засили това лято, след като турски кораби започнаха проучвания за енергийни източници и военноморски учения във води, където и двете страни претендират за изключителни икономически права. Анкара започна проучвания за природен газ край разделения остров Кипър.
Гърция твърди, че островите трябва да се вземат предвид при определянето на континенталния шелф на страната в съответствие с Морския закон на ООН, който Турция не е подписала. Анкара твърди, че континенталният шелф на страната трябва да бъде измерван от континенталната й част и че районът южно от гръцкия остров Кастелоризо, на няколко километра от южния бряг на Турция, попада в нейната изключителна икономическа зона.
ЕС заплаши да наложи санкции на Турция заради морските й претенции, а страната членка Кипър настоява за удължаване на черния списък с турски компании. Кипър отказа да подкрепи санкции срещу режима в Беларус, ако останалите страни членки не се съгласят да удължат и списъка със санкции срещу Турция.
„Отношенията ни с Турция естествено са много сложни, но въпреки всички трудности има силен интерес от ЕС да развива истински конструктивни отношения с Турция. Решени сме да постигнем мирно разрешаване на напрежението“, заяви Меркел пред репортери преди срещата на върха в Брюксел, цитирана от Bloomberg.
04:58 | 14.09.22 г.