Британският ядрен въпрос е в режим на изчакване, докато инвеститорите се оттеглят

Отмяната на британския ядрен проект Wylfa доведе до още по-голям натиск върху правителството да намери начин за изграждане на нисковъглероден източник на енергия - план, който се разглежда като решаваща част от бъдещия енергиен микс на Обединеното кралство, пише Bloomberg.

Решението на японския концерн Hitachi Ltd. да се откаже от отдавна планирания проект оставя Electricite de France SA сама в изграждането на нови реактори във Великобритания. В същото време британското правителство търси финансов модел, който е привлекателен за инвеститорите.

Как да бъде платено за тези скъпи инфраструктурни обекти, остава най-същественият въпрос без отговор за сектора в Кралството. В същото време разходите за възобновяема енергия намаляват и вятърните и слънчевите паркове вече могат да бъдат изграждани много по-бързо. 

„Ядрените електроцентрали са много големи проекти с време за изпълнение над десетилетие преди постъпването на някакви приходи“, коментира проф. Роб Грос, директор в британския Център за енергийни изследвания. „Ако отделен проект струва 15 милиарда паунда или повече, тогава не е изненадващо, че списъкът с частни инвеститори е доста малък“, добавя той.

Корпоративните ръководители трудно биха склонили да вложат толкова голяма част от капитала си в единични проекти, които може да се забавят с години и да надхвърлят многократно бюджета.

Въпреки това Великобритания казва, че все още се ангажира с широкомащабната програма за нова ядрена енергия, без да визира Hinkley Point C. на EDF. Този проект сега ще струва 22,5 милиарда паунда, като се вземе предвид инфлацията, а гарантираната цена на енергията е значително по-висока от тази на най-новите офшорни вятърни проекти.

Само преди три години правителството очакваше да построи 18 гигавата ядрени мощности, които да заменят старите съоръжения. Сега Sizewell C на EDF остава единственият проект, който най-вероятно ще бъде реализиран.

Що се отнася до останалата част от ядрения флот на страната, той старее и е изправен пред извеждане от експлоатация, което ще доведе до премахване на 4 централи до март 2024 г. Това ще остави дупка между поколенията ядрени мощности, която трябва да се запълни.

Загубата на ядрена енергия вероятно не би представлявала заплаха за способността на Великобритания да генерира достатъчно енергия. Празнината може да се запълни с газ, батерии или малки модулни реактори, които могат да осигурят резервен капацитет на възобновяемата енергия.

Допреди няколко години новата ядрена енергия се разглеждаше като нисковъглероден начин за допълване на възобновяемите енергийни източници - и като такъв ключова част от бъдещия енергиен микс, предвиден в един въглеродно неутрален свят.

Възможно е друг разработчик да се възползва от плана Wylfa в бъдеще и правителството в Лондон сигнализира, че се насочва и към малките модулни реактори, които ще бъдат по-евтини за изграждане и по-гъвкави. Но концепцията по някакъв начин не е основна опция.

Бъдещето на ядрената енергетика е „изцяло в ръцете на правителството“, смята анализаторът Джонатан Маршал. Ако правителството не предостави модел на финансиране, „който работи, това ще означава, че ще трябва да стигнем до нулеви емисии без ядрена енергия“, изтъква той.