Швеция може да е на път да отнесе първокласните си безкешови разплащания на следващото ниво, тъй като пандемията заплашва да тласне банкнотите и монетите й близо до изчезване, пише Bloomberg.
Стефан Ингвес, гуверньор на Риксбанк, заяви преди време, че някои млади шведи вече „нямат никаква представа“ как изглеждат истинските пари. Това бъдеще тревожи Ингвес и други и той казва, че може да се наложи депутатите да се намесят преди да е станало твърде късно.
Не винаги е било явно, че безкешовите разплащания може да се превърнат в риск. Осъществяването на дигитални трансакции носи много ползи, включително прозрачност, която затруднява значително прането на пари и укриването на данъци. Но Швеция изглежда е преминала ключова повратна точка. Ако няма никакви пари в брой, към които да се завърне, какво ще стане, ако дигиталните мрежи излязат от строя? А кибератаките? Те могат да причинят много повече вреди от старомодните банкови обири.
„Ако светлините угаснат, трябва да имаме достатъчно физически пари в тази страна, далеч преди да е станало опасно, за да можем да се върнем към използването на физически пари, ако има сериозен проблем“, казва Ингвес.
Швеция опитва да разреши проблема с безкешовите разплащания насред пандемия, която превърна допира до пари в здравен риск и в резултат на това ги направи по-непопулярни от всякога. Предпочитаният метод за разплащане сега е напълно безконтактен за максимална здравна сигурност.
Шведската банка Klarna AB счита, че 73% от картовите разплащания от клиентите й сега са безконтактни, което е ръст спрямо 63% преди пандемията. „Хората не искат да докосват монети и банкноти“ или „да натискат бутони“, казва Вивека Содербак, мениджър от отдела за анализи на потребителите в Klarna. Коронавирусът „ускорява тази тенденция“, допълва тя.
Швеция има по-малко пари в обращение от всяка друга страна в света на ниво от около 1% от брутния вътрешен продукт, сочат последните налични данни. За сравнение в САЩ те са 8%, а в еврозоната – над 10%.
Ингвес казва, че проблемът поставя и „практически въпроси“ за ролята на централната банка. Затова шведската Риксбанк е направила по-голямо предварително планиране от повечето други централни банки, за да разбере как да остане релевантна и как да гарантира, че гражданите няма да се озоват внезапно без достъп до реални пари.
През 2017 г. Риксбанк започна да проучва възможността за емитиране на дигитални пари. По-рано тази година тя започна пилотен проект за установяване на технологиите, от които се нуждае, за да направи възможна т. нар. е-крона. Безконтактните картови разплащания в скандинавския регион нарастват, като трансакциите са се увеличили с 30% в Швеция и със 114% в Норвегия от януари до август, сочат данни на компанията за картови услуги Nets A/S.
Тенденцията е видима в цял свят. Близо 60% от трансакциите с карти Visa извън САЩ са осъществени с натискане на бутон на екран, съобщи компанията. За сметка на това безконтактните трансакции, включително чиповете за безжична комуникация между две устройства, използвана от услуги за мобилни разплащания като Apple Pay, не се използват много в САЩ, съобщи подразделението на Федералния резерв във Филаделфия в доклад.
В същото време един от последните бастиони на кеша – джобните пари на децата, също отмира в Швеция. Само 16% от шведските деца получават редовни дажби във формата на физически банкноти и монети, показа допитване на Sifo през юни.
Svenska Handelsbanken, най-големият кредитор в Швеция, въведе дигитална детска касичка, за да помогне на децата да управляват джобните си пари чрез мобилните си телефони.
Но следващото поколение на Скандинавския полуостров може да не знае какво е физическа детска касичка, погребвайки повсеместните някога предмети за спестявания, станали популярни благодарение на Ханс Кристиан Андерсен, наред с телефоните с шайба и флопи дисковете.