В момент, когато Ангела Меркел претегля аргументите за отказ от руския проект за газопровод „Северен поток“ 2, крайъгълен камък във внимателно подготвената енергийна стратегия на германския канцлер е заложен на карта, пише Bloomberg.
Меркел е подложена на нарастващ натиск да се откаже от газопровода след отравянето на руския опозиционен политик Алексей Навални. Членове на собствената й партия подлагат на съмнение проекта, а полският премиер Матуеш Муравецки заяви, че подобно решение „не може да е по-мъдро“.
Но спирането на проекта ще означава отказ от многогодишна правителствена стратегия за превръщането на Германия в доходоносен газов хъб в момент, когато страната предприема преход към зелена енергия. То също така ще обърка плановете на корпоративни гиганти като BASF, за който газопроводът е от ключово значение.
Германия иска да увеличи вноса на газ и дистрибуцията това десетилетие, осигурявайки си поддържащо гориво в прехода от най-мръсните фосилни горива, показва стратегическият й план за 2020-2030 г. „Северен поток“ 2 има централна роля за това. Страната също така ще извлече значителни приходи от доставките на горивото в мрежите й и отвъд деветте й граници.
Пренаписана стратегия
Ако „Северен поток“ 2 рухне, „газовата стратегия на Германия ще трябва да бъде пренаписана“, казва Тим Келер, който ръководи лобистката група за природен газ Zukunft Erdgas в Берлин. „Ще последва отказ от инвестиции по проекти и скок на цените на газа, докато бъде намерен алтернативен внос“, допълва той.
Критиците на германския план, включително Европейската комисия (ЕК), казват, че страната няма нужда от толкова много газ. А преходът към повече възобновяеми източници, ускорен от пандемията, затруднява всички сметки за бъдещо търсене. Намаляващите цени на глобалните газови пазари правят критиките към проекта още по-убедителни.
Години наред при най-голямото пренасищане, което беше виждал светът, горивото пристигаше на континента чрез други газопроводи и на танкери чак от САЩ и Катар. Европейските бенчмаркови цени намаляха с над 50% спрямо връхната им точка през 2018 г.
Същевременно има нарастващо екологично противопоставяне за изграждането на нова газова инфраструктура, особено когато Европа цели да стане климатично неутрална до 2050 г. Това поражда въпроси дали проектът щеше да бъде одобрен, ако беше замислен през последните години.
Но върху решението на Берлин сега натежава и проблемът със загубените разходи в почти завършен проект с обща инвестиция от 9,5 млрд. евро (11,2 млрд. долара). Щекотливият проблем за компенсация също ще трябва да бъде разрешен.
Индустрията очаква последните 6% от процеса по полагане на тръби да завършат тази година, след като инвестира милиарди, които сега може да загуби.
„Северен поток“ 2 е изцяло собственост на Газпром, а пет европейски компании са инвестирали до момента близо половината от обещаните пари за проекта. Наред с Royal Dutch Shell Plc и петролното и газово подразделение на BASF Wintershall групата включва още Engie, австрийската OMV и Uniper.
„Европейските производствени обеми намаляват и газопроводът и инфраструктурата за втечнен газ са спешно необходими, за да гарантират сигурни, гъвкави и разходно ефективни доставки на природен газ до Европа в бъдеще“, смята Uniper.
За BASF, която използва газ като основен източник на гориво за производството на пара и електроенергия и чието подразделение Wintershall постига печалба от продажби на газ, Газпром е ключов заместител на намаляващото производство в Северно море. Заради санкциите Иран, който е най-големият производител, е извън играта, а Катар е твърде далеч, за да се обмислят разходно ефективни газопроводи.
Wintershall е предоставил заем на стойност 730 млн. евро за проекта, казва говорител на компанията.
„Германия ще стане нетен вносител на енергия през идните години, което заплашва да предизвика експлозия на цените, а тя може да бъде предотвратена само с истинска конкуренция“, коментира Кристиян Кулман, главен изпълнителен директор на германския производител на химикали Evonik Industries и президент на Германската химическа асоциация.
Много анализатори смятат газа за най-добрата гъвкава алтернатива на възобновяемата енергия, а с прехода към зелена енергия той е необходим като надежден съпътстващ енергиен източник на прекъсваемата вятърна и слънчева енергия.
Вносният газ трябва също да запълни недостига в генерирането на електроенергия, който ще се прояви след отказа от въглищата и ядрената енергия през това десетилетие.
Поради това правителството разчита на свръхпредлагане на природен газ като допълнително гориво заради притесненията за енергийната сигурност, казва Саша Мюлер-Краенер, управляващ директор на групата Environmental Action Energy.
„Абсурдното е, че правителството подкрепя инвестиции за изобилен внос на руски газ за идните десетилетия вместо да намалява зависимостта от горивото и емисиите“, допълва тя.
11:02 | 14.09.22 г.