БВП на ЕС и еврозоната записва най-големия си спад от 1995 г. между април и юни

Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е намалял с 11,8% през второто тримесечие спрямо първите три месеца на годината, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. БВП на ЕС е отбелязал спад от 11,4% през същия период.

Това е най-голямото понижение от началото на воденето на статистика от 1995 г. насам. През първото тримесечие БВП на еврозоната се понижи с 3,7%, а този на ЕС отчете спад от 3,3.

На годишна база БВП на еврозоната се е понижил с 14,7%, а този на ЕС – с 13,9%. Това също е най-големият спад от началото на воденето на статистика през 1995 г.

Сред страните членки, за които са налични данни за второто тримесечие, Испания регистрира най-рязко свиване на икономиката си с 18,5% на тримесечна основа, следвана от Хърватия със спад от 14,9% и Унгария с 14,5%. Най-малък спад е отчетен във Финландия (-4,5%), Литва (-5,5%) и Естония (-5,6%).

В България БВП отбелязва спад от 10% спрямо първото тримесечие и с 8,5% на годишна база.

Между април и юни крайните потребителски разходи на домакинствата са намалели с 12,4% в еврозоната и с 12% в ЕС. Брутните фиксирани капиталови разходи са се свили със 17% в еврозоната и с 15,4% в ЕС, а износът е намалял с 18,8% както в еврозоната, така и в ЕС. Вносът се е понижил с 18% в еврозоната и със 17,8% в ЕС.

Същевременно през второто тримесечие броят на заетите лица е намалял с 2,9% в еврозоната и с 2,7% в ЕС спрямо първите три месеца на годината. Това е най-резкият спад от 1995 г. насам.

На годишна база заетостта в еврозоната е намаляла с 3,1%, а в ЕС – с 2,9%, което отново е най-рязкото свиване от 1995 г. насам.

Докато последиците от пандемията от COVID-19 за заетите хора са били относително умерени заради програмите на правителствата за подкрепа, спадовете в отработените часове са много по-изразени. Те са намалели с 12,8% в еврозоната и с 10,7% в ЕС през второто тримесечие спрямо първите три месеца на годината.

Спрямо същия период на миналата година спадът в еврозоната е с 16,6%, а в ЕС – 13,8%.

Между април и юни заетите хора са намалели във всички страни членки спрямо предходното тримесечие с изключение на Малта, където е отчетен ръст от 0,6%. Най-голям е спадът в Испания (-7,5%), Ирландия (-6,1%), Унгария (-5,3%) и Естония (-5,1%).

У нас заетите хора са намалели с 3,3% на годишна база и с 1% спрямо първото тримесечие на миналата година. Спадът в отработените часове е много по-изразен във всички страни членки. В България е отчетен спад с 10,6% на годишна основа и с 10% спрямо първото тримесечие.

Въз основа на сезонно изгладени данни Евростат смята, че през второто тримесечие 203,1 млн. души са били заети в ЕС, от които 155,6 млн. в еврозоната.