Външните министри на Европейския съюз се обявиха в подкрепа на идеята за санкции срещу Беларус с цел оказване на натиск върху президента Александър Лукашенко да проведе нови избори. Това се случи след като опозицията на страната се обърна към германския канцлер Ангела Меркел за помощ.
Готови да подкрепят масовите протести срещу 26-годишното управление на Лукашенко, министрите на ЕС обмислят забрана за пътуване и/или замразяване на активи на от 15 до 20 души, които са отговорни за репресиите срещу демонстрантите две седмици след изборите в Беларус, за които се твърди, че са били фалшифицирани.
„Обявяването на санкции не доведе до промяна в поведението в Беларус", заяви германският външен министър Хайко Маас пред репортери, като се позовава на заплахата за санкции, отправена от правителствата на ЕС след оспорваните избори на 9-и август.
ЕС, който е поставил ембарго над търговията с оръжия с Беларус, облекчи през 2015 г. икономическите санкции срещу страната, които бяха наложени за първи път през 2004 г., тъй като се стремеше към по-добри отношения с Лукашенко, но сега се надява бързо да въведе отново така наречените ограничителни мерки.
Румънският външен министър Богдан Ауреску заяви, че санкциите трябва да бъдат наложени на длъжностни лица, които са помогнали за фалшифицирането на изборите, на онези, които са наредили репресиите и на обвинените в насилие срещу демонстранти.
На този етап не се очаква самият Лукашенко да бъде санкциониран.
„Моето лично мнение е, че Лукашенко със сигурност заслужава това", каза естонският външен министър Урмас Рейнсалу пред репортери, когато бе запитан за евентуални санкции срещу лидера на Беларус.
„Дискусията ще бъде важна, тъй като нивото на санкциите и това кой да бъде санкциониран, трябва да бъде добре обмислено“, заяви Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, като изрази опасения, че санкциите могат да бъдат оспорени в съда, ако не са добре подготвени.
Кандидатът за президент на опозицията Светлана Тихановска, която избяга в Литва след изборите, апелира канцлера на Германия да посредничи за решение на спорната ситуация.
„Меркел може да се свърже директно с Лукашенко или да обясни ситуацията от нейната гледна точка на руския президент", каза тя пред германския вестник Die Welt.
И все пак, въпреки обсъждането на съвместни мерки срещу Беларус по други въпроси в ЕС се забелязва напрежение. Гърция и Кипър срещат съпротива в ЕС на призивите си за санкции срещу Турция, докато правителството в Никозия сигнализира, че може да провали действията срещу Минск, ако исканията му не бъдат изпълнени.
„Не сме за двойните стандарти“, отговори министърът на външните работи на Кипър Никос Христодулидис, на въпрос дали блокирането на беларуските санкции е на масата. „Много важно е също да се защитим доверието в Европейския съюз“, добави той.
Междувременно стана ясно, че руският президент е готов да предостави полицейска сила на властите в Беларус, ако това се окаже необходимо – силен сигнал за подкрепа към Лукашенко.
Белоруският държавен глава е поискал от руския си колега да сформира група полицейски служители, което той е направил. Това каза самият Путин в интервю за държавната телевизия „Россия 24“. „Но ние също така се съгласихме, че няма да бъде използвана освен ако ситуацията не излезе извън контрол“, допълни той.