По това време на годината Мурат Тугай, който управлява хотел Aqua с 240 стаи в средиземноморския курорт Мармарис, трябваше да се занимава с препълнени списъци с гости и всички предизвикателства на разгара на сезона. Вместо това хотелът е затворен, а Тугай се надява на възстановяване в края на лятото. „Все още имаме август, все още имаме септември“, казва той, цитиран от Financial Times.
Реалността за туристическия сектор в Турция и последиците за по-широкото финансово здраве на страната контрастират с оптимистичните послания от Анкара.
Миналия месец президентът Реджеп Ердоган изрази заволоство от резкия спад на лихвените проценти и мерките за блокиране на „злостни“ атаки срещу турската лира. Според него тези стъпки са „засилили имунната система на икономиката ни срещу глобални сътресения“.
Това е коренно различно от начина, по който повечето икономисти възприемат турската картина. Сривът на туризма в резултат на коронавирусната пандемия остави зееща дупка във финансите на страната. Чуждестранните инвеститори избягаха, изтегляйки почти 13 млрд. долара от облигации в местна валута и акции на страната през последните 12 месеца.
Заради изтичането на капитали страната похарчи десетки милиарди долара от резервите си тази година в опит да задържи неофициален валутен борд – ход, който слага край на 20-годишна политика на свободно движение на валутата. Но като знак за провала на усилията миналата седмица ирата достигна рекордно дъно спрямо долара, въпреки че властите похарчиха милиарди в опит да я защитят.
Зетят на Ердоган и финансов министър Берат Албайрак заявяваше многократно, че страната се радва на „положително откъсване“ от тенденциите на други пазари с нововъзникваща икономика, но някои анализатори се опасяват, че стратегията му посява семената на валутна криза.
Робин Брукс, главен икономист на Института за международни финанси, казва, че Турция е „пълно изключение“, но предимно по погрешни причини. Тя трупа голям дефицит по текущата сметка, като харчи милиарди в опит да запази стабилността на валутата си и налива в икономиката евтини кредити – същата тактика, която предизвика огромна криза само преди две години, когато лирата загуби почти 30 на сто от стойността си спрямо долара. Сривът засили натиска върху задлъжнелия корпоративен сектор в Турция, доведе до нарастване на инфлацията и до рецесия.
Според Брукс има риск Турция да се изправи пред ново „хаотично обезценяване“, които ще усложни усилията на страната да се възстанови от коронавируса. „Ако отпускането на кредити не бъде ограничено, мисля, че рисковете растат“, казва той.
Високорисковият подход на Турция отразява хазарта с бързото и силно възстановяване от пандемията както в страната, така и на ключови експортни пазари.
„Ако смятате, че последиците от коронавируса ще изчезнат относително бързо…, това е уместна стратегия“, коментира Финикс Кален, директор на отдел „Нововъзникващи пазари“ във френската банка Société Générale. „Това е скъпо в краткосрочен план, но купува достатъчно време, за да се премине през този много, много труден период“, допълва той.
Но ако този сценарий не се сбъдне и приходите от туризъм и друг износ не се възстановят достатъчно бързо, Турция ще се окаже силно уязвима към бъдещи сътресения на световната икономика, предупреждава Кален. „Ако настоящата ситуация продължи още 12 месеца, тази политика не е утойчива. Турските власти трябва да постигат този крехък баланс, опитвайки се да не паднат от високата скала“, отбелязва тя.