Дивидентите не са мъртви, но инвестиционните стратегии се нуждаят от промяна

На кого му пука за печалбите? Това е заглавието на статия за оценката на акциите в Обединеното кралство в списание The Statist през декември 1962 г., пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.

Авторът, анонимен „инвестиционен анализатор на един от големите институционални фондове“, е разтревожен. Делът на изплащаните дивиденти от печалбата се е увеличавал бързо през „няколко радостни години“. Пазарът във Великобритания е бил със средна дивидентна доходност от над 5 на сто срещу 3,5 на сто в САЩ.

Индивидуалните акции са били оценявани до голяма степен въз основа на дивидентните плащания и техния растеж. Ръстът на печалбата е бил игнориран - така че „ефектът върху цените на акциите от единица изплатен дивидент е много по-голям от този на единица неразпределена печалба“, казва авторът. 

За 13-те години от 1951 до 1964 г. печалбите на компаниите от индекса FT са нараснали с около 47 на сто (грубо заради инфлацията), а дивидентите - със 170 на сто. Цените на акциите са скочили със 163%. Ако сте инвеститор, търсещ дохода, това може да има смисъл за вас - птиче в ръката струва колкото две в гората. Но идва с проблеми.

Първо, казва нашият нервен анализатор, модата се променя. Анализаторите са били „по-запознати с Америка, където всички (включително домакините) мислят от гледна точка на съотношението цена/печалба и печалбата на акция“. „Сериозните инвеститори“ скоро щяха да направят същото в Обединеното кралство, нещо, което можеше да засегне компаниите, които бяха твърде фокусирани върху краткосрочната слава чрез осигуряването на добър доход за своите акционери. Но по-важен беше фактът, че коефициентите на дивидентните плащаня „в повечето случаи са достигнали точка, отвъд която директорите са много предпазливи да ги повишават“.

Дивидентното покритие, съотношението на печалбата на една компания към дивидента й, е било спаднало от 3 пъти до нивото от под 2 пъти, което обикновено се счита за безопасно. Това е означавало, че печалбите ще се превърнат в „неизбежна детерминанта за увеличаване на дивидентите“. Само ако те са растели, е можело дивидентите да се повишат още. Било е време, разбират читателите на The Statist, за инвеститорите да отклонят вниманието си от дивидентите и да започнат да мислят за растежа на печалбите.

Как не се променят нещата. Можеше да изразите същите аргументи във Великобритания миналата година. През 2019 г. 26 от фирмите във FTSE 100 бяха заявили изплащане на дивиденти от над 6 на сто. Това щеше да е хубаво, но заради факта, че индексът приключи годината със средно покритие от само 1,5 пъти.

Разбира се, спадащите коефициенти на покритие не бяха въпрос само за Обединеното кралство. Henderson International Income Trust (HINT) публикува доклад през юли, посочвайки, че не само покритието в глобален мащаб е паднало от 2,9 пъти през 2010 г. на 2,1 пъти през 2019 г., но дори и преди Covid-19 20% от световните дивиденти вече са били в опасност.

Фактът, че дивидентното покритие във Великобритания бе толкова слабо е причина за нашето лошо представяне през 2020 г. Последният Link Link Monitor установи, че дивидентите в Обединеното кралство са намалели с 57% през второто тримесечие. Само във Франция спадът е по-голям. Три четвърти от компаниите, които обикновено плащат, просто не са го направили.

Друг начин да видите проблема е чрез дивидентното табло на AJ Bell. През януари то сочеше 25 компании от FTSE 100, които са увеличавали дивидента си в продължение на 10 години. Сега те са 14.