Той смята, че инструментът на Европейската централна банка за намаляване на лихвените проценти вече е сравнително трудно постижим и че другата линия за въздействие на икономиката е да се принтират евтини пари и да се вкарат в икономиката.
“Не е това дефинираната цел на тази политика. Реалната цел на тази политика е, когато се емитират нови облигации, пазарните участници да ги купуват с надеждата по-късно да ги продадат”, коментира анализаторът.
Коларов припомни, че това, което ЕЦБ направи от началото на кризата, т.е. от март, е да купи 1,350 трилиона евро облигации от открития пазар и съответно да потисне лихвите надолу.
Той очаква това важно решение да определи бъдещата политика на ЕЦБ - да се увеличи програмата за количествени улеснения до 1, 350 трлн. евро. Анализаторът посочи, че ефектът от това в момента се вижда в сферата на търговията и обясни, че след като хората нямаха право да излизат от вкъщи заради коронавируса, те пазаруваха повече през второто тримесечие, отколкото през първото.
Според Коларов няма да бъде увеличена сумата по програмата PEPP, защото ако бъде увеличена ще трябва да се включат и други класове активи в изкупуването на облигации.
Той отбеляза, че към момента намаля предлагането на ценни книжа от страните с по-добри публични финанси като Германия, Нидерландия, Франция поради бързото им изкупуване от ЕЦБ и голямото им търсене на пазара. По думите му това означава, че трябва да се купуват все повече италиански, испански, гръцки, португалски облигации, но ЕЦБ няма да го направи, „защото ефективно монетаризира дълга на тези страни“.
"Не виждам как това подпомага политиката на ценова стабилност, а обратното”, заяви експертът.
Ще продължат ли съкращенията на добива на петрол?
Повече от разговора в студиото вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" вижте тук.
08:05 | 14.09.22 г.