Опитът на европейските лидери да се договорят по пакет от мерки за възстановяване на икономиката на стойност 750 млрд. евро след коронавирусната криза се натъкна на неуспех в ранните часове на днешния ден, предава Financial Times.
Според дипломати настроенията могат да бъдат обобщени с разгорещената размяна на реплики на вечерята, когато българският премиер Бойко Борисов обвинил холандския си колега Марк Рюте, че иска да бъде „полицаят на Европа“, приписвайки си правото да решава дали плановете за национални реформи на страните са достатъчно амбициозни да оправдаят финансовата подкрепа на ЕС.
Рюте заяви пред журналисти след вечерята, че исканията му са „подразнили“ колегите му, но настоя, че всички страни „се борят за позицията си“. Настояването на холандския премиер за национално вето върху разходването на парите от възстановителния фонд е довело до напрежение с останалите столици.
Преговорите на срещата на върха, първата физическа среща на лидерите от февруари, трябва да продължат в 11 ч. брюкселско време в събота.
Спорът за това как да се управлява планът за стимулиране засенчи напредъка по сложния въпрос какви критерии да се използват при решаването колко пари да получи всяка страна, което поставя огромно предизвикателство пред председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да върне разговорите обратно в релси тази сутрин. Мишел уведомил лидерите, че ще работи през нощта в двустранни срещи, за да опита да спаси сделката, съобщават официални представители.
Спорът отразява как дълбоките различия в ЕС по икономическата политика вредят на плановете на Брюксел да навлезе на непознатата територия да заеме значителни средства от капиталовите пазари. Дебатът е допълнително усложнен и от факта, че е свързан с разговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.
Рюте настоява предоставянето на безпрецедентни грантове на страните да е обвързано с по-голяма степен на наблюдение от обикновените заеми. Но икономиките, които понесоха основното бреме на пандемията, отхвърлят идеята, оприличавайки я на мониторинга в стила на „тройката“, наложен на страните по време на дълговата криза в еврозоната.
Когато лидерите се събраха на срещата късно вечерта в петък, Мишел опитал да разреши безизходицата с компромисен план, който предлагал извънредна спирачка на разпределянето на средствата, за да спечели подкрепата на Рюте. Но холандският премиер отхвърлил предложението с конкурентен план, който отново съдържал национално вето.
По-късно някои дипломати разкритикуваха Мишел, че се е съсредоточил върху подробности по управлението на средствата в началото на срещата вместо върху цялостния размер на предложения пакет, който остава неразрешен. Предложение на Мишел късно в петък, видяно от Financial Times, предвижда плащането на средствата да бъде прекратено, ако страните членки не постигнат консенсус по националните планове за възстановяване, които вече са подкрепени от Европейската комисия. След това въпросът трябва да бъде отнесен пред лидерите на ЕС, като дотогава няма да бъдат разпределяни средства.
Текстът на Мишел обаче не уточнява необходимия брой на страните за задействане на спирачката. Конкурентният холандски план, разпространен в петък, настоява една страна да може да отлага процеса, което фактически й дава право на вето. Той е предизвикал ожесточена съпротива от останалите столици, които твърдят, че това ще забави разпределянето на необходимите средства за съживяване на икономиките им след месеци на застой.
Но според дипломати паралелни усилия на Мишел за определяне на разпределението на грантовете между страните набират скорост. Мишел предложи преди срещата на върха 30% от плащанията да бъдат задържани за след 2021 г., когато последиците от пандемията върху брутния вътрешен продукт може да бъдат взети предвид в решенията за разпределянето на средствата.
Според плана 30-те процента трябва да бъдат разделени в два компонента. Половината ще бъдат свързани с представянето на брутния вътрешен продукт на страните само през 2020 г., а останалата половина – с движенията на производството през 2020 и 2021 г. Предложението цели да отговори на притесненията сред някои страни, че ще загубят, ако имат силно възстановяване през 2021 г.
Висящ остава въпросът за размера на пакета от мерки за възстановяване на икономиките и седемгодишния бюджет. Австрийският канцлер заяви, че правителството му отхвърля категорично предложения план от 500 млрд. евро за разпределяне на грантове. Другите „пестеливи“ правителства като Дания, Швеция и Холандия също са поискали намаляване на общия размер на пакета.
Дипломати твърдят, че страните ще искат да защитят основната сума на грантовете на стойност 310 млрд. евро, предложена от Комисията. Това означава, че най-вероятно ще бъдат орязани средства в други области, включително подкрепата за инвестиции на ЕС и предложен инструмент за подпомагане на рекапитализирането на изпитващи затруднения компании.
Лидерите ще трябва да разрешат и спор за това как да обвържат парите за възстановяване със спазването на върховенството на закона. Нелибералният унгарски премиер Виктор Орбан заплашва да наложи вето върху сделка, която предвижда спазването на основни ценности като предварително условие за възстановителния фонд. Позицията беше подкрепена и от полския премиер Матеуш Моравецки по време на срещата на върха.
Западноевропейските столици искат по-тежки парични санкции за страните членки като Полша и Унгария, които са обвинявани, че подкопават независимостта на съдебната система и на медиите.
Ако не успеят да постигнат пробив този уикенд, лидерите на ЕС може да проведат нова среща на върха в Брюксел до края на месеца.
18:06 | 12.09.22 г.