Социалните разходи в Германия са надхвърлили през миналата година прага от 1 трлн. евро за първи път. Те са възлезли на около 1,040 трилиона евро, както става ясно от новия социален бюджет на Федералното министерство на труда. В четири от последните пет години социалните разходи са нараствали по-бързо от икономическата продукция, а веднъж – със същия темп.
„Не можем за постоянно да разширяваме социалната държава повече, отколкото расте нашата икономика", коментира данните Щефан Кампетер, изпълнителен директор на Федералната асоциация на германските асоциации на работодателите (BDA).
На фона на настоящата криза и демографските промени трябва да се противодейства на силно скачащите социални разходи, смята той. „Допълнителните социални разходи през тази година ще бъдат финансирани на крак“, предупреди Кампетер. Вече е предвидено през 2020 г. квотата за социални помощи да се увеличи отново. „Не можем да си позволим всичко това в дългосрочен план“, предупреди специалистът.
През миналата година коефициентът на социално обезщетение - т.е. разходите спрямо брутния вътрешен продукт, се е изкачил отново над 30-процентовата граница за първи път от 2010 г. насам.
С дял от 34,8 процента работодателите са посрещнали лъвския пай от разходите. Застрахованите са поели със своите социални вноски 30,9 процента, а държавните добавки представляват 32,8 процента.
През миналата година Германия е похарчила 441,6 милиарда евро за разходи за здравеопазване. Обезщетенията за пенсионери и вдовици са достигнали 383,3 милиарда евро. Семейните обезщетения са възлезли на 115,8 милиарда евро. Въпреки рекордната заетост разходите за безработицата са се оценили на 31,8 милиарда евро.
Най-голямо увеличение на разходите е осигуряването при безработица - с 6,8% в сравнение с предходната година, следвано от застраховките за болнични грижи - с 6,5%. Разходите за пенсии и здравно осигуряване са се увеличили с 5,5 процента всяка. Правителствените субсидии са скочил от малко под 312 милиарда евро през 2015 г. до почти 361 милиарда евро.
Капметер разкритикува факта, че политиците продължават да увеличават дела на финансирането на работодателите, които и досега са поемали най-голямото бреме: „Например, при задължителното здравно осигуряване и миди-работните места (Midijob - трудово правоотношение със заплати в рамките на 450,01 и 1300 евро на месец) тя прехвърли финансовата тежест от служителите към работодателите“, казва той.
P { margin-bottom: 0.08in }