Усилията на ЕС за мир на Балканите се натъкват на ново препятствие

Европейски дипломати опитват да си върнат инициативата на един от най-тежките фронтове, след като усилията на САЩ на Балканите се натъкнаха на препятствия. Но това остава път, изпълнен с дипломатически опасности, пише Bloomberg.

Канцлерът Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се присъединиха към лидерите на Сърбия и Косово за видеоконференция в петък, за да подготвят почвата за срещата на върха в Брюксел в неделя за съживяване на блокираните усилия.

Но сръбският президент Александър Вучич се появи малко след това и обяви, че срещата на върха ще бъде отложена за 16 юли, заплашителен знак, че разговорът за подготвяне на сцената с двете най-важни фигури в ЕС не е преминал добре.

Разговорът в петък беше „труден, защото Сърбия има различна позиция от останалите участници“, заяви Вучич, като се оплака, че Косово е представило „максималистки искания“.

„Готови сме да направим стъпки, които ще подобрят отношенията между нашите народи, притока на стоки и капитали, но няма да приемем ултиматуми“, изтъкна сръбският президент.

ЕС смяташе, че американската администрация го изключва от преговорите между балканските съседи, когато обяви среща в Белия дом на Доналд Тръмп с двамата спорещи лидери.

Когато срещата на 27 юни се провали, след като президентът на Косово Хашим Тачи беше обвинен във военни престъпления само няколко дни по-рано, пред ЕС се откри благоприятна възможност да се намеси.

Съюзът не може да си позволи да се откаже от ключов въпрос за европейските интереси в полза на САЩ, тъй като Сърбия и Косово търсят път към членство в блока с 27 страни, казват четирима официални представители, запознати с разговорите. Американският специален пратеник Ричард Гренел твърди, че подкрепя европейската инициатива.

През последните десет години гръцката дългова криза, Brexit, а сега и COVID-19 засилиха съпротивата сред някои по-установени страни членки към по-дълбоката интеграция както на новоприсъединилите се по-бедни бивши комунистически държави, така и на чакащите за членство.

Това даде възможност на САЩ, Русия и Китай да засилят влиянието си в региона. Но има признаци, че колебанието може би намалява.

През март страните членки на ЕС отблокираха пътя към членството за Северна Македония и Албания, като преодоляха съпротивата на Франция след месеци на обсъждания. А Хърватия, още една страна, която се появи след войната, разкъсала бивша Югославия в началото на 90-те години на миналия век, ще обвърже валутата си с еврото през идните дни наред с България, още една нова страна членка в ЕС. И двете страни смятат тази стъпка за жизненоважна за присъединяването към по-богатия Запад.

Балкани

Сърбия и Косово са постигнали значително по-малък напредък в усилията си за присъединяване, до голяма степен заради безизходицата след войната през 1998-1999 г., при която Прищина обяви независимост през 2008 г. Компромис не се вижда, тъй като и двете страни се придържат към позициите си, като в същото време трябва да се справят с политически предизвикателства у дома. Косово, което страда от лидерски вакуум, иска международно признаване. Сърбия, чийто всесилен президент е изправен пред ожесточени протести, отказва да го позволи.

Представителите на ЕС твърдят, че уреждане на спора между двете страни е невъзможно без САЩ и американският ангажимент е добре дошъл. Но те са критични към администрацията на Тръмп, включително към Гренел, като обвиняват САЩ, че години наред са действали сами и са нанесли щети с еднократните си дипломатически усилия, целящи постигането на бърза победа за Тръмп.

Сътресенията на Балканите са гореща точка в трансатлантическото напрежение и показват растящата пропаст между ЕС и Тръмп по въпроси от търговията до разходите за отбрана. Това се случва в момент, когато лидери като Меркел настояват Европа да проправи собствен път на фона на отслабването на силните отношения със САЩ след Втората световна война.

Гренел, който беше американски посланик в Германия до миналия месец, отхвърли обвинението за дипломация, целяща бърза печалба, като заяви, че САЩ са съсредоточени предимно върху уреждането на икономически въпроси и ще оставят политическите разговори на европейските страни.

Гренел посредничи за споразумение през февруари, при което Сърбия и Косово обещаха да построят шосейни и жп връзки, за да стимулират икономическото сътрудничество преди разрешаването на дългогодишната си вражда. Месец по-рано те подписаха писмо с намерение да възстановят директните полети между двете столици Белград и Прищина.

Американски официални представители изтъкнаха също провалите на ЕС в преговорите през последните години и факта, че пет страни членки не признават суверенитета на Косово.

„Никога не сме вярвали в бързо споразумение между Косово и Сърбия в годината на избори“, заяви Гренел в поредица от туити рано в сряда, подкрепяйки инициативата на ЕС. „И никога не сме мислели, че единственият ни фокус върху икономическото нормализиране ще се уреди бързо“, допълни той.

Въпреки това европейците гледат с лошо око на американските усилия, тъй като смятат, че администрацията на Тръмп стъпва на територия, заемана преди това от Меркел, която насърчаваше разширяването на ЕС към Балканите.